76
Изчакваш разбойника да отмине, измъкваш се от храстите и продължаваш напред с бавни, предпазливи стъпки.
Изведнъж чуваш някакъв звук зад гърба си. Отскачаш встрани мигновено, без да губиш време за размисли. Точно навреме! Тоягата на разбойника процепва с фучене въздуха на мястото, където си стоял допреди миг.
Обръщаш се и с всичка сила ритваш противника в корема, преди да е успял да нанесе нов удар. Той се присвива, изпускайки тоягата в праха. Знаеш, че предимството ти ще трае само още миг. Хвърляш се върху бандита и двамата се стоварвате в крайпътните бодливи храсти.
БАНДИТ
СИЛА — 8, ЖИВОТ — 18
Ако успееш да победиш, мини на 99.
77
Може би стъпваш прекалено самоуверено, а може би за всичко е виновен влажният дънер. Няма значение, защото резултатът е един. Изведнъж опората под краката ти изчезва и ти рухваш сред мрачната вода с оглушителен плясък.
Изплуваш на повърхността и опитваш да се огледаш, но наоколо става все по-тъмно. Водата отмива светещата плесен от дрехите ти! Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — продължи на 84.
От 7 до 12 — попадаш на 140.
78
— Жрецът ви спомена, че единственото спасение за него било в някакъв светещ мъх. Как може да се намери той?
Младежът те оглежда втренчено. След това разбира, че няма как да заличи чутото вече, и неохотно отговаря:
— Тайна, бвана. Който извън племето я узнае, трябва да умре! Не питай!
Размисляш бързо.
— Ако излекувам жреца ви, ще ме приемете ли за член на племето ви?
— Разбира се!
— Добре. Кажи ми тайната, и аз ще намеря този мъх. Ще го донеса, ще излекувам жреца ви, ще ме приемете във вашето племе и няма да има нужда да ме убивате.
Туземецът е объркан. В простичкия си селски живот не е имал възможността да се срещне с цивилизованото лукавство на белия човек. Душевните терзания се изписват върху лицето му толкова ясно, че дори те обзема лек срам. Но накрая младежът склонява.
Продължи на епизод 46.
79
Изскачаш от колибата и бързо побягваш настрани, като се прикриваш зад съседните колиби. Дали бандитите ще пропуснат да те забележат?
Посочи едно число от таблицата. Ако е четно — мини на 49.
Ако е нечетно — попадаш на 13.
80
Не, по дяволите, нямаш намерение да се бориш с този жив плет. Връщаш се назад и докато вървиш към входа на лабиринта, отново минаваш край страничното разклонение отляво. Ако искаш да го изследваш, можеш да завиеш нататък — към 55.
Ако предпочиташ да продължиш напред, мини на 70.
81
Изваждаш от куфарчето шишенцето със спирта. Преливаш остатъците от съдържанието му в златната запалка, измиваш го и предпазливо остъргваш отровата от челюстите на чудовището. Не знаеш за какво може да послужи, но имаш смътното предчувствие, че ще ти свърши работа.
Прехвърли се на 44.
82
Внимателно се промъкваш през корените. На няколко пъти допирът на дрехите ти ги раздвижва, но успяваш да опазиш голите части на тялото си. Разочаровани от факта, че не намират нещо годно за всмукване, зловещите растителни пипала отново увисват неподвижно.
Мини на 52.
83
Внимателно се спускаш навътре в тесния скален ход. И отново пред теб свети нещо — но това вече не е бледото, безплътно сияние на коридора. Сякаш някой е включил силен електрически фенер.
Изведнъж ходът се разклонява. Едното разклонение слиза надолу в мрака. Светлината идва от другото, което продължава почти хоризонтално.
Накъде ще тръгнеш?
Към светлината — прехвърли се на 139.
Надолу — мини на 102.
Ще се върнеш назад в залата — продължаваш на 245.
84
Изведнъж усещаш опарване, сякаш в краката ти се забиват хиляди остри игли. Меки пипала се вкопчват в теб и те дръпват под водата. От изненада не успяваш дори да си поемеш въздух. Последната ти мисъл е, че ако в следващия ти живот попаднеш пред пещерно езеро, то не би влязъл в него, преди да провериш дали там не те чака нещо гладно и с пипала. Това е и краят на играта — или поне на тази игра.
85
Ти дори не успяваш да осъзнаеш, че леопардът се хвърля към теб. Просто тялото му изведнъж се превръща в размазано черно петно, увиснало сред въздуха за част от секундата. Инстинктивно протягаш напред ръката с куфарчето, сетне страхотен удар те отхвърля назад. Падаш по гръб и през нахлулата в мозъка ти мъгла усещаш под пръстите си нещо твърдо. Парче дърво — нищожно оръжие… но все пак е по-добро от нищо.