Оглеждаш се. Пред теб има тунел, на пет-шест метра в дясната му стена — отвор на друг. Високо над главата ти зее черен отвор, не можеш да го достигнеш дори с копието.
Накъде ще продължиш?
По тунела направо — мини на 12.
По страничния тунел — мини на 64.
95
Изчакваш минута, две… Нищо. Дочуваш само заглъхващите стъпки на оня с автомата и веселите му крясъци.
Спускаш стълбата и много внимателно, без да вдигаш шум, слизаш по нея. Ха, каква изненада! Та ти си в началото на подземието!
Голямата метална врата зее отворена. Правиш две крачки към нея, но спираш — далечните радостни възгласи внезапно се сменят с викове на ужас. Заглушава ги бумтене, сякаш нейде там тича стадо слонове, после отеква ужасяващ крясък и настава тишина. Изглежда, зле възпитаният автоматчик е намерил вместо съкровище нещо по-неприятно.
Излизаш от подземието. Пред теб лежи мъртъв огромният пазач. Повече от сто куршума са заседнали в щита от биволски кожи, но някои са го пробили. Малко настрани се търкаля мъжага, облечен подобно на несъстоялия се собственик на съкровище, или казано с други думи — като разбойник. В ръцете си все още стиска автомат, а главата му е извита под неестествен ъгъл, подсказващ причината за смъртта — счупен врат. Приближаваш се и вдигаш автомата, но след кратък оглед разочаровано го хвърляш настрана — празен е.
Дотук добре, няма що. А сега бързо към селцето на туземците, за да занесеш светещия мъх!
Мини на 115.
96
Връщаш се до затворената стена. Не откриваш никакви следи от механизъм. Дори не личи, че тук някога е имало проход. Преградата естествено преминава в стените, сякаш е изсечена заедно с тях в скалата — като край на задънен тунел. Изглежда, ще се наложи да продължиш по коридора, независимо дали ти се иска или не. Премини на 62.
97
Скоро из въздуха плъзва миризма на мърша, който се засилва с всяка крачка.
Излизаш в широка пещерна зала. Отсрещният край се губи сред мрака. Подът е осеян с купища кости, между тях и човешки. През тесен отвор на недостижима височина в тавана прониква мъждива дневна светлина. Тръгваш внимателно напред. Като че ли се чува някакъв шум…
Шумът е странно скърцане и шумолене, което идва изотзад. Обръщаш се и застиваш. Точно до входа на тунела е застанало кошмарно чудовище. Би го нарекъл скорпион, ако не беше сивкавобелият цвят на хитиновата черупка и огромните размери — на дължина това членестоного достига повече от три метра.
Не знаеш на кое от сетивата си разчитат най-много скорпионите. Така или иначе, резултатът е един — чудовището разперва щипки и се упътва към теб, а намеренията му едва ли са сърдечни.
Ако имаш копие — премини на 58.
Ако не — продължи на 22.
98
Все още с неизяснен план, приближаваш тихичко изотзад към бандита. Съотношението на оръжията е твърде неравностойно…
Погледът ти пада върху дървото зад гърба на противника. Всъщност не е дърво, а храст — познатата ти дългошипеста калуна. Огромните шипове, завити като рибарски куки, имат лошия навик да се вкопчват във всеки непредпазлив минувач. Колкото повече той мърда жертвата, толкова повече игли се забиват в нея. От подобно растително чудовище можеш да се измъкнеш само с помощник, който да отсече всички клони и внимателно да ги разплита един по един. Само че вейките на тукашното растение не излизат направо от корена, както обикновено, а започват на височина около човешки ръст от тънко и гъвкаво стъбло. Може би пак си срещнал някаква мутация.
Би ли опитал да използуваш бодливия храст? Ако това е решението ти, продължи на 59.
Ако този вариант не те привлича и предпочиташ прякото действие, мини на 29.
99
Бандитът се оказва жилав, но е попаднал в неудобното положение между теб и бодлите. Успяваш да го хванеш за гърлото и скоро той рухва полуудушен на земята.
Този път нямаш въжета подръка. Налага се да свалиш колана на разбойника. Стягаш здраво китките му зад гърба, оглеждаш се за нещо, с което да вържеш и краката, но не намираш нищо подходящо. Накрая махваш с ръка — както е без колан и с вързани ръце, панталоните му ще паднат на първата крачка. Нека се яви така пред другарите си, те обичат такива гледки! Зарязваш го и продължаваш по пътеката.