Мини на 38.
100
Ругаейки мислено този невъобразим лабиринт, ти се връщаш назад и завиваш наляво.
Мини на 162.
101
Коридорът е така плесенясал, че под свода му става светло почти като в стая. За момент обмисляш дали да не си настържеш малко плесен за в случай, че попаднеш на някое тъмно място, но после се отказваш — как ще носиш тая мазнотия?
Ето и края на коридора. Отляво и отдясно зеят отвори към други тунели. Накъде ще продължиш?
Наляво — премини на 114.
Надясно — прехвърли се на 74.
102
С бавни стъпки слизаш по каменния проход, но той става все по-тесен. Колкото и да се взираш в мрака, не забелязваш нищо интересно. Само няколко парчета смолисто дърво се търкалят между камъните. Скоро разбираш, че упорството да продължиш надолу най-вероятно ще те доведе до заклещване в скалата, а едно по-дълго оставане тук едва ли би те зарадвало.
Няма как, трябва да поемеш обратно. Ако искаш да изследваш полегатото разклонение, откъдето долита светлина, премини на 139.
Ако предпочиташ да се върнеш в залата, продължи на 245.
103
Продължаваш напред, но само след две-три крачки забелязваш нещо интересно — отдясно, до завоя на коридора, е прикрит тесен, едва забележим вход. На пода пред него лежи купчина прах, напомнящ изгнило дърво.
Точно така! Това е бил таен вход, прикрит с дървена плоскост. Дали не води някъде навън? Заслужава си да провериш, в краен случай винаги можеш да се върнеш.
След тесния вход коридорът е малко по-широк. Стълби надолу, завои, пак стълби, пак завои… Най-сетне забелязваш и неясното светло петно на отвор към по-голямо помещение. Изтичваш натам, но внезапно над главата ти се раздава пукот. Хвърляш се напред през отвора и в следващата секунда зад теб таванът рухва с оглушителен грохот.
Обръщаш се. Късмет! Част от тавана всъщност е била каменен блок, закрепен така, че да рухне от сътресението на непредпазливи стъпки. По някакво чудо си успял да преминеш, но коридорът зад теб е запушен.
Мини на 14.
104
Токовият удар те блъсва с чудовищна сила. Премяташ се във въздуха и отлиташ към съседната стена. Смътно усещаш как костите ти пращят от удара, сетне падаш на пода, пред вратата към помещението. Загубил си 11 жизнени точки (а ако не разполагаш с толкова — просто си загинал).
Малко по малко изплуваш от вцепенението на електрическия шок. Главата ти бучи, дрехите ти димят, но като че ли не си наранен. Имал си невероятен шанс — вместо да те убие, токът те е отхвърлил назад. Може би с подобен късмет ще е добре да играеш по-често на лотарии и тотализатори?
Ставаш внимателно от пода. Лекарското куфарче заедно с безценните статуетки в него е отхвръкнало в обратна посока и сега лежи на празното от линии пространство, точно до парчето метал. Още един стимул да стигнеш дотам (за предпочитане невредим).
Отиди на 71 и пробвай другата възможност.
105
Подхващаш трупата и се опитваш да я прехвърлиш така, че да застане като мост между брега и скалата. Дано се окаже достатъчно дълга!
Трупата стига до целта, макар и едва-едва. Стъпваш върху нея — отначало внимателно, после се отпускаш с цяла тежест. Заклинила се е здраво, явно спокойно ще те издържи. Балансирайки с куфарчето, преминаваш по хлъзгавото дърво и попадаш отсреща.
Мини на 75.
106
Излизаш малко по-нагоре, за да създадеш впечатлението, че идваш по пътеката. След това се развикваш:
— Хей, има ли някой тук! Търся помощ!
Стигаш до извора, но бандитът не се вижда никакъв. Правиш още две крачки, когато внезапно нечия ръка те хваща изотзад за гърлото и дулото на автомата опира в слепоочието ти.
— Млъквай веднага!
Без да обръщаш внимание на любезното посрещане, ти набързо излагаш версията си. Бандитът те пуска и отстъпва две крачки назад. След което рязко вдига автомата и те прострелва от упор.
Ех, Дик, защо си такъв наивник? Та те очакват да намерят някакво съкровище, и всеки си прави сметката, че колкото по-малко останат, на толкова по-малко части ще трябва да делят. Откъде накъде ще се засили някой да помага на приятелчетата си, когато става дума за пари? В следващата игра бъди по-разумен.
107
Изоставаш с една крачка. След това внезапно измъкваш Валтера, скачаш и опираш дулото в слепоочието му.
— Единствената надежда да спасим вашия жрец е онзи светещ мъх, за който той спомена! Говори, или той ще умре… а ти преди него!