Туземецът те поглежда с престорена почуда.
— Какъв светещ мъх? За пръв път чувам.
Няма какво да се прави. Изглежда, дори заплаха със смърт не би могла да пречупи младежа.
Ако решиш въпреки това да го подпитваш, мини на епизод 78.
Ако се откажеш, продължи на епизод 163.
108
Разтваряш куфарчето и изсипваш всичко на пода. Повечето стъклария е станала на прах, но в единия му ъгъл откриваш ампула сънотворно. Чудесно! Иглата и спринцовката влизат в действие и след минута бандитът спи спокойно. Дозата ще стигне за поне осем часа. С помощта на туземеца го натъпкваш под леглото, после се оглеждаш. Наоколо няма никой, пазачите на младежа са от другата страна на колибата. С няколко скока си в храстите.
Мини на 41.
109
Този коридор е прав и равен, но изглежда запустял. Стените са разкривени, от тавана са нападали каменни отломки. Рязък завой надясно — и пред очите ти се разкрива странна гледка.
Корени. Хиляди корени, от пода до тавана, преплетени като пръчки на кошница. Опитваш се да прережеш един с джобното си ножче — става, макар и трудно. Какво ли ще е да се пробие път между тях? Изтръпваш от тази мисъл. Би се опитал само в краен случай.
Какво ще направиш?
Ще се опиташ да си пробиеш път — мини на 69.
Ще се върнеш на разклонението — продължи на 80.
110
Е, добре, пак си на разклонението. Зад тебе е зловещата вдлъбнатина в камъка, а отпред — коридорът с хищните корени. Остават ти две възможности.
Надясно — 214.
Наляво — 157.
111
От стените на коридора отпред висят корени, подобни като две капки вода на предишните. Вярно, изглеждат по-спокойни и растат доста по-нарядко от гърчещите се камшици зад теб. Но въпреки това не ти се иска да минаваш… освен ако няма друг изход.
Твърдо ли си решил да минеш оттук? Ако е така, мини на 82.
Ако не, върни се на 50 и направи нов избор.
112
Бандитът те разглежда доволно, след което стяга още по-здраво въжетата. Едва не извикваш от болка.
— А пък оттук до шефа ти ще ме носиш, умник такъв!
В устата му тая дума звучи като искрена обида.
Доволен от делото си, Гибона слиза по пътеката. Запълзяваш към острия ръб и изведнъж забелязваш близо до ръба на скалата голям камък. Невероятен шанс! Ако успееш да го събориш върху бандита… Но още докато мислиш за това, те обзема колебание. Заслужава ли си да поемеш подобен риск?
Да — премини на 160.
Не — продължаваш на 150.
113
От правоъгълния отвор започва коридор. Формата му е съвършено правилна, стените са удивително гладки. Оглеждаш ги по-внимателно — скалата, в която са изсечени, е остъклена на повърхността, сякаш са работили с нещо по-мощно от ацетиленова горелка. Няма що, туземни технологии…
Навлизаш внимателно. Никъде не се вижда светлинен източник — сиянието сякаш идва от самия въздух.
Нещо те кара да се обърнеш — може би интуицията, може би някакъв полъх на въздуха. Успяваш да зърнеш зад себе си последния момент от затварянето на част от стената като врата. Сега си пленник на коридора.
Какво ще направиш
Ще се върнеш и ще опиташ да излезеш — мини на 96.
Ще продължиш напред — прехвърли се на 62.
114
Завиваш в левия коридор, но почти веднага се налага да спреш. Пътя ти преграждат хиляди корени, задръстили цялото пространство от тавана до пода. Опитваш се да провреш между два корена джобното си ножче — в крайна сметка успяваш, но едва-едва — толкова здраво са притиснати. А мисълта, че не знаеш и колко е дебела тази жива стена, те кара да я оставиш на някой, който разполага с достатъчно динамит. Обръщаш гръб на проклетите корени и поемаш право напред. Отклонението надясно вече не те интересува — нали оттам си дошъл.
Премини на 74.
115
Тръгваш към селцето, но на изхода от пролома започва да те тревожи натрапчива мисъл. Където има един бандит, често се намират и повече, а както вървиш по пътя, лесно ще им паднеш в лапите. Но пък ако решиш да минеш през пущинаците, ще ти се наложи да обикаляш. Може да закъснееш, може дори да се загубиш. И къде е гаранцията, че няма да се насадиш на бандитите точно там?
Откъде ще минеш?
По пътеката — прехвърли се на 19.
През храстите — продължи на 215.