116
Хукваш да бягаш по пътеката, но мигом се сещаш, че хищникът е много по-бърз. Свиваш настрани през гъсталака от бодливи храсти, оставяйки по шиповете им парчета дрехи и кожа. Напразно… На тревата пред себе си виждаш сянката на леопарда, който прелита с огромен скок над препятствието. Нямаш друг изход — ще трябва да се сражаваш.
Продължи на 85.
117
Засилваш се отдалече и скачаш, но навярно си стъпвал твърде тежко. В момента на отскока ти каменният блок полита надолу и рухва върху тебе. Само за миг усещаш непоносима, смазваща болка, сетне те обгръща мракът на смъртта. Играта свърши, Дик.
118
За кой път пробваш да познаеш?
Ако е за първи или втори — мини на 86.
Ако е за трети — попадаш на 54.
119
Внимателно навлизаш във водата. Доста студена е, но в името на излизането оттук си готов да изтърпиш дори замразяване сред буци лед.
Дъното пропада стръмно надолу. Оттласкваш се и загребваш няколко пъти. Опитваш да огледаш какво има напред, но светлината около теб отслабва и изчезва. Водата е отмила светещата плесен от дрехите ти. Обгръща те пълна тъмнина.
Решаваш да се върнеш назад. Да, но къде беше назад? Оглеждаш се, за да зърнеш поне фосфоресциращия отвор на улея, но и от него няма следа. Вероятно течението те е отнесло настрани и някоя скална стена се е изпречила между теб и мястото, откъдето навлезе в езерото.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — премини на 84.
От 7 до 12 — попадаш на 140.
120
Докато се връщаш с предпазливи стъпки покрай брега, забелязваш отдясно разклонението на пещерата. Ако още не си го изследвал и искаш да провериш какво има там, премини на 241.
Ако не желаеш да влизаш, след малко отново ще се озовеш на същото място, откъдето тръгна преди малко — на 251 — и ще трябва пак да избираш пътя си.
121
Безшумно се промъкваш напред. Скоро само една колиба те отделя от сборището. Използувайки, че входът е откъм теб, влизаш и се прилепваш към стената. Седналият вътре туземец понечва да изкрещи, но веднага запушва устата си с ръце — познал те е от предишното ти посещение.
През стената всичко се чува отлично. Откриваш и една малка пролука, през която да наблюдаваш.
— И… значи няма никакви хора, скрити при съкровището да го пазят, нали, моето момче? — гласът на главатаря звучи почти приятелски.
— Не, бвана, няма никакви други хора. И съкровища няма — оправдава се момчето. Ръцете му все още са здраво завързани за двата кола.
— А на кого тогава пускаше месо в онази дупка?
Не ти е трудно да се досетиш. Но бандитът май не е в течение на обстоятелствата.
— Ами… беше развалено, бвана, изхвърлях го…
Жесток удар се стоварва върху лицето на момъка, от носа му потича кръв. Главатарят е сменил тона.
— Претърсете всички колиби и намерете малко мед! — заповядва той. — Като го намажете и го оставите час-два на осите, ще стане по-приказлив!
Какво смяташ да предприемеш сега?
Ще бягаш — прехвърли се на 79.
Ще се опиташ да се скриеш — мини на 234.
122
Тихичко се доближаваш до пукнатината и впиваш пръсти в нея. От мястото на бандита скалната стена се вижда идеално, но той изобщо не гледа в тази посока — имаш сериозни шансове да стегнеш догоре, без да те забележи.
Пътят нагоре не е труден, но точно под площадката се случва непростимото. Ръбът на пукнатината се откъртва под краката ти и увисваш на ръце. При други обстоятелства това би било половин нещастие — ще се повдигнеш и ще продължиш. Но бандитът те е чул и не губи време за въпроси. С един точен изстрел играта е свършена за теб. Следващия път бъди по-разумен!
123
Коридорът свършва в друг, напречен. Оглеждаш се в двете му посоки. На двадесетина метра отляво мрачно сивее металът на входната врата. Ясно — тази посока ще те изведе в началото на подземието. Остава другата.
Мини на 25.
124
Ходът се разширява и преминава в огромна пещерна зала. Размерите й те стъписват, но още по-удивителен е странният комплекс, разположен сред нея.
Подът е абсолютно равен и остъклен — също като водещия насам тунел. Наоколо започват коридори, в чиито стени се отварят многобройни, ярко осветени стаи. От мястото си можеш да забележиш входовете на поне двадесетина подобни разклонения откъм твоята страна.
Прокрадваш се предпазливо към тях. Цял си се превърнал в слух, но въпреки ярката светлина това подобие на селище изглежда абсолютно мъртво. Единственият звук, който чуваш, е собственото ти дишане.