Вратата глухо изщраква и се отваря. Дебела е над две педи! Зад нея е тъмно. Вземаш копието, за да опипваш пътя си. После опитваш да извадиш ключа, но това се оказва невъзможно — заседнал е здраво. Внимателно влизаш десетина крачки навътре.
Изведнъж вратата хлопва зад теб с тежък метален звън и ключът изщраква. Отвън долита приглушеният глас на пазача:
— Умри вътре, крадецо!
Мини на 94.
149
Промъкваш се към централната колиба, когато внезапно нечия ръка опира нож до гърлото ти. Вцепеняваш се от изненада, но в следващия момент ръката те пуска. Пред теб е един от старейшините.
— Ужасно, бвана! Тези чакали пак се върнаха, дано великият Ватубе да ги изтреби с небесен огън! Няма да си тръгнат, преди да ни избият до човек! — Съскащият му шепот звучи отчаяно. — Това е краят на племето!
— Най-напред се погрижи за жреца, стар дърдорко! — ядосваш се. — Ето, донесох ви от тоя проклет светещ мъх! И първо си отваряй очите, пък после лови за гърлото честните хора.
Жрецът те гледа като гръмнат. Удряш му един шамар (не толкова с профилактична цел, колкото за да си излееш яда), после тикваш в шепите му няколко късчета мъх. Той ги свива в шепите си и поглежда дали светят на тъмно, след това удовлетворено кимва:
— Сега отивам, бвана! Ти помогни на момчето, което те доведе, то сега е най-зле!
Мини на 121.
150
Решаваш, че рискът е прекалено голям. Навярно е по-добре да изчакаш. Но това е най-голямата ти грешка, Дик. Защото само след половин минута чуваш отдолу гърления глас на Гибона:
— Хей, Брада, аз тука поразмислих малко.
Поразмислил! Той можел да мисли! Интересно, какви ли разсъждения са се родили в коравата му глава?
— Казвай де — долита приглушеният отговор на Брадата.
— Ами… знаеш ли, май няма смисъл да се занимаваме с тоя умник. Докато се мотаем тук, някой от другите може да открие съкровището, а после… върви го търси.
Следва кратко мълчание. Изтръпнал от лошо предчувствие, пропълзяваш до острия камък и опитваш да разкъсаш въжетата. Но вече е късно. Не са изминали и пет минути, когато кратък автоматен откос слага край на всичките ти надежди за бягство. Това е краят на твоето приключение, Дик.
151
Сиянието отпред се засилва. Скоро неговата светлина става по-ярка от тази на плесента по дрехите ти.
Ето и брега — правоъгълен, равен, очевидно изсечен от човешка ръка. Слизаш и с отвращение оттласкваш паяка с крак навътре. Само миг след това се досещаш, че лодка може да ти потрябва и занапред, но вече е късно — косматото тяло бавно отплава, отнасяйки забравеното между краката му весло.
Свличаш мазните от плесен дрехи и ги изпираш в езерото, като през цялото време се оглеждаш — вече нямаш нужда от светлината им. Изстискваш ги и пак се обличаш — ще изсъхнат на гърба ти.
Източникът на сиянието е пред теб — правоъгълен отвор в близката стена. Без да се колебаеш, тръгваш натам.
Мини на 113.
152
Взимаш запалката — може би някой ден ще се намери начин загиналият нещастник да бъде идентифициран по нея. Пролазваш през отвора и продължаваш напред.
След няколко завоя отново си пред избор — наляво се отклонява друг коридор. Накъде ще тръгнеш?
Направо — продължи на 43.
Наляво — попадаш на 249.
153
Този коридор мирише на застояло. Макар че миризмата не ти харесва, продължаваш напред. Но скоро си принуден да спреш — пътят ти е преграден от паднал каменен блок. А изпод камъка стърчат… човешки крака. Или по-точно — кости, обвити с парцаливи останки от панталони и обути в отдавна изгнили обувки. Кой ли е бил нещастникът? Едва ли ще узнаеш някога.
Сега не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на разклонението и да избереш пътя си. Спазвайки все същата система, обръщаш гръб натам, откъдето си дошъл. Така… Надясно път няма, както се е убедил на собствен гръб незнайният клетник. Тогава?
Напред — 177.
Наляво — 101.
154
Лесно е да се каже, но как да се направи? Той има огнестрелно оръжие, а ти — само две голи ръце.
Може би лък? Не, дори ако бинтовете станат за тетива, едва ли ще имаш време да сечеш и дялаш с джобно ножче лък и стрели. Пък и нямаш представа кое дърво тук става за подобни цели.
Или пък без лък? Дивите племена от разни краища на света често изстрелват с тръби отровни стрелички…
Имаш ли паешка отрова? Ако да, мини на 53.