Ако нямаш отрова, върни се на 38 и пробвай нещо друго.
155
Мини на 65.
156
Един от туземците донася дълъг ремък. Опъвате го точно пред входа на колибата. След малко излиза поредният бандит. Рязко дръпване на ремъка — и врагът се търкулва на земята, без да разбере какво го е спънало. Хвърляте се към него, но от удара той е заспал и хърка като заклано прасе.
Отлично! Скоро по същия път минава втори, после трети. Внезапно отвътре се раздава гласът на командира:
— Къде се дянахте, пияници такива! Аз ли ще ви пазя тази нощ? Негодници!
Бързо отпускаш ремъка. Точно навреме — от колибата се показва огромният главатар. Оглежда се и вижда в светлината от вратата последния, още неприбран бандит. Изръмжава и блъска с крак проснатата фигура. Никакъв ефект. Побеснял, главатарят се прибира вътре и с ритници изхвърля последните двама бандити. Те изслушват разпореждането къде да пазят и с несигурна походка се отправят към посочените места.
— Имайте грижа за тях, аз поемам него — прошепваш на спътниците си. След това взимаш оръжието на един от пияните и нахълтваш в колибата.
Мини на 128.
157
Коридорът внезапно се раздвоява. Какво да се прави, така е в лабиринт. Кой път ще избереш?
Наляво — мини на 61.
Надясно — прехвърли се на 91.
158
Свиваш се в храсталака и опитваш да размислиш. Както става винаги, в бързината не ти идва нищо подходящо наум. Накрая решаваш да представиш легендата, че изобщо не си в течение на истинската игра. Че си просто археолог, идващ при туземците за помощ при прибирането на лагера. Някакъв мъж с брада те е видял по пътеката и е казал, че са членове на научна експедиция. Помолил те да повикаш останалите им другари, които са надолу по пътеката, за да пренесат някакъв тежък товар (това би трябвало да намекне за съкровището).
Изглежда ли ти подходяща тази легенда? Ако да, мини на 126.
Ако не, върни се на 38 и пробвай с нещо друго.
159
Предпазливо стъпваш с един крак върху гърба на паяка. Тялото му потъва малко във водата, но преценяваш, че ще те издържи.
Изведнъж погледът ти пада върху увисналата глава, от чиито челюсти все още се стичат капки отрова. Дали тя не би могла да ти послужи за нещо?
Ако решиш да си вземеш малко от нея, мини на 81.
Ако не ти трябва отрова, продължи на 44.
160
Който не рискува, той не печели, решаваш ти. Камъкът е твоят единствен шанс за спасение. Бързо се търкулваш до него, изчакваш Гибона да се приближи отдолу и блъсваш камъка с крака.
Камъкът полита надолу и удря един издаден зъбер, при което се строшава на две. Какво ще стане сега? Само шансът ще реши. Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 5 — премини на 170.
От 6 до 12 — продължаваш на 180.
161
Коридорът е тесен и неравен, но въпреки това придвижването по него не е по-трудно, отколкото по тунела, оставен от минаването на летящата чиния (вече си уверен, че наистина го е пробила тя — иначе как би могла да влезе в пещерата?). Просто тук подът не е толкова хлъзгав. Ръцете ти напипват в мрака нещо като купчина въжета. Понечваш да извадиш от джоба шепа светещ мъх, но вместо това замираш неподвижен. Отпред се чуват приглушени изстрели от автоматично оръжие. Откосите следват един след друг — явно се води престрелка.
Замисляш се дали трябваше да идваш насам, но събитията те изпреварват. Чува се металическо изщракване, и тунелът пред теб просветлява. С изненада откриваш, че си допълзял точно до ръба на вертикална шахта, дълбока четири-пет метра, а купчината въжета са всъщност въжена стълба, по която би могъл да се спуснеш (или да бъде дръпната отдолу с дълга кука). Хвърляш поглед в шахтата.
Точно под теб стои едър мъжага с димящ автомат в ръка. По лицето му е изписан израз, достоен за великаните-човекоядци от приказките на братя Грим.
— Съкровището е мое! — кънти в подземието злобният му рев. — Вървете по дяволите, негодници! Мамка ви… (следват цветисти изрази, от които би се изчервил дори пиян докер). Аз го открих, аз ще си го изнеса и продам! Мое е!
И слагайки край на упражненията по красноречие, той хуква нанякъде с победоносни възгласи.
Какво ще направиш?
Ще се спуснеш веднага — мини на 89.
Ще изчакаш — продължи на 95.
162
Този тунел е прав и къс. След няколко крачки излизаш на ново разклонение.
Накъде ще тръгнеш?