169
Имаш ли дълга дървена трупа?
Да — мини на 105.
Не — попадаш на 45.
170
Чул трясъка, бандитът поглежда нагоре и с животинска ловкост отскача от пътя на едно от парчетата. За да попадне точно на пътя на другото. Но този път съдбата е на негова страна. Острият скален къс само се плъзва по черепа му, оставяйки дълга кървава бразда. Гибона тръсва глава, надава яростен рев и се хвърля обратно нагоре по пътеката.
Чуваш грохота на автомата, но не усещаш никаква болка. Само си помисляш с хладно, почти спокойно учудване, че това навярно е смъртта. И си напълно прав, Дик. Това е краят.
171
Левият тунел е тесен и неравен. Ту слиза надолу, ту се изкачва нагоре. В съчетание с непрекъснатите завои, скоро добиваш впечатлението, че ходът му е завързан в скалния масив на някакъв сложен възел. Край стените висят паяжини, по които тичат малки бели паячета. Хващаш едно и го оглеждаш — да, точно копие на кри-кри. С изключение на размера.
Мини на 144.
172
Известно време бандитът гледа през храстите, без да те забележи. Изведнъж обаче се навежда и поглежда отдолу, под клонаците им.
— Стой, видях те! — изревава той и натиска спусъка на автомата. Откосът шибва храстите пред теб. С всичка сила хукваш обратно, но вторият откос те настига. Дори не усещаш ударите на куршумите, просто те обгръща мрак. Така свършва за теб тази игра, драги Дик. Просто липса на шанс, независимо от фамилията ти.
173
Трескаво отваряш куфарчето, отрязваш парче бинт и го намокряш със спирт. Внимателно почистваш опръсканото място, докато престане да пари. Добре, всичко е наред. Загубил си само 2 жизнени точки. Как ли е попаднала чак тук проклетата гадина?
Както и да е, разполагаш с половин час, докато събере отрова за нов изстрел. Засега е безопасна (поне отдалеч). Тръгваш напред, като внимателно оглеждаш пода. Ето я — прилепила се в самия ъгъл между пода и стената. Изнизваш се внимателно покрай другата стена и продължаваш по тунела.
Мини на 125.
174
Обикаляш от всички страни летящата чиния. Нищо особено — формата не е нарушена никъде, няма и намек за вход, люк или каквото и да било от тоя сорт. Сякаш е отлята от цяло парче метал.
Покатерваш се на един скален зъбер, за да я видиш отгоре. След това се мушваш отдолу, докъдето можеш да стигнеш. Все същата гладка повърхност. Дявол да го вземе, как ли лети тази щуротия? Няма и помен от витла, дюзи или нещо подобно.
Пробваш да надраскаш повърхността — първо с камък, след това с джобното си ножче. Резултатът отново е нулев — без вълшебното „Сезам“ не ще постигнеш абсолютно нищо.
Накрая, ядосано ритваш металния диск (при което си натъртваш пръста на крака и губиш една жизнена точка) и му обръщаш гръб. Нямаш време за изучаване. Твоята работа е да се измъкнеш оттук.
Да се измъкнеш — да, добре казано. Но накъде?
Ако решиш да изследваш дъното на пещерата, продължи на 83.
Ако предпочиташ да се изкатериш нагоре по гладкия тунел, мини на 72.
175
Този коридор е по-тъмен от другите. Тръгваш внимателно напред, крачка след крачка. Изведнъж пред теб се раздава скърцане и от тавана с трясък се стоварва огромен каменен блок. Едва успяваш да отскочиш.
Поредният капан — и поредният късмет! Ако коридорът беше малко по-светъл, сигурно щеше да вървиш спокойно и да попаднеш точно под блока. Изглежда е трудно да се уточни кое е късмет, а кое — нещастие.
Пътят напред е затворен. Предпазливо опипваш грамадния камък, после опитваш да го отместиш, но всичките ти усилия са безуспешни. Няма как, връщаш се обратно на кръстопътя, обръщаш се с гръб към входа на лабиринта и се питаш накъде да продължиш.
Надясно — 141.
Напред — 111.
176
Напрягаш ума си. Какво би могло да прогони този проклетник от колибата? Огън? Хищник? Мравки?
Пространството под пружината и без това не е голямо, а под тежестта на бандита се е стеснило още повече. Тихичко отваряш куфарчето и почваш да опипваш съдържанието. Усещаш бодване в пръста — ръката ти се е натъкнала на някоя от иглите за спринцовки.
Бързо измъкваш иглата. Идеята е чудесна! Внимателно промушваш острието между дупките на пружината…
Леглото над теб рязко се друсва. Бандитът изревава и скача, бълвайки поток от ругатни.
— Бълхясали ли сте тука, черна маймуно! Отговаряй веднага, преди да съм ти откъснал главата!
Туземецът гледа недоумяващо. Провираш иглата през дупчицата на рогозката, за да му я покажеш между краката на бандита. В погледа на домакина мигом се появява разбиране.