Връщаш се назад. Никак не ти се влиза в онзи страничен проход, но още по-малко ти се връща долу, при радиоактивната летяща чиния. А и не ти се умира от глад при този отвор, та макар и с хубав изглед.
Мини на 161.
189
Притичването минава успешно — изглежда, постът изобщо не си прави труд да гледа както трябва, иначе щеше да те е видял поне десет пъти! С облекчение се промушваш в гъстите храсти край пътеката. След стотина метра решаваш, че вече си извън обзора на часовия и отново излизаш на открито.
Продължи на 181.
190
Колегите ти пристигат едва на следващия ден, но пък за сметка на това са уредили транспорт и носачи. Естествено, работата е досадна и уморителна, но през цялото време те топли мисълта за статуетките, скътани на дъното на вехтата ти моряшка торба. Досадата и умората минават, казваш си ти. Но отмъщението… според една френска поговорка отмъщението е ястие, което се яде студено. Още отсега предчувствуваш как славата на Арчибалд ще рухне в праха.
И ето че три седмици по-късно параходът на негово величество „Саут крос“ спира до лондонския кей. Зарязваш багажа на експедицията — по дяволите, нека поне веднъж Арчибалд да се погрижи за него! — и слизаш на пристанището.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 4 — премини на 230.
От 5 до 12 — продължаваш на 210.
191
Вървиш, насочил копието напред. Завой, още един — нищо особено. Изведнъж копието сякаш трепва леко.
Отскачаш назад и се вглеждаш в полумрака. Нищо. Оглеждаш внимателно копието. По острието му има струя пръски от прозрачна течност. Нещо в начина, по което е опръскано, ти е познато…
Докосваш течността и веднага изохкваш от пареща болка в пръстите. Точно така! Преди две години си виждал нещо подобно — когато плюеща кобра опръска по лицето готвача на експедицията. Имаш късмет, че не те улучи в очите, иначе щеше да умреш за по-малко от минута. Но и попадналата върху кожата отрова е опасна, ако не се избърше незабавно със спирт.
Мини на 173.
192
Оглеждаш внимателно блока. Наистина се крепи едва-едва, но пък и не гориш от желание да се върнеш при кри-кри. Значи ще трябва да се мине някак.
Може би ако се засилиш и прескочиш бързо? Камъкът не пада мигновено, нужно е известно време, макар и много малко.
Посочи едно число от таблицата. Ако е четно — мини на 87.
Ако е нечетно — продължаваш на 117.
193
Предпазливо се промъквате през селото до колибата на жреца. Старецът е изчезнал — вероятно са го отнесли. От колибата долитат пиянски песни.
— Да не са го застреляли онзи чукундур? — гръмва отвътре гласът на главатаря. — Нарочно го пратих само с една тояга, да не помислят, че е дошъл да ги очисти, и пак го няма още! Ей, ти там, внимавай с тубата, че ще олееш навсякъде с ром!
От вратата на колибата излиза един разбойник и с неуверена походка се изгубва по посока на храстите. След малко се връща и отново хлътва вътре. Скоро подобно пътешествие предприема втори, после трети.
Какво ще направиш?
Ще се опиташ да ги хванеш един по един — премини на 156.
Ще ги изчакаш да се напият и тогава ще опиташ да ги плениш — продължи на 247.
194
Отрязваш от бинта парче, дълго около метър, и прикрепваш по една подпалка в двата му края. Останалата част от бинта завързваш за средата му. След това запращаш импровизираната бола към паяка.
Неуспех. Второ хвърляне, трето… Най-сетне бинтът се омотава около един от краката на гигантското насекомо. Внимателно го изтегляш до острова. Бързо притичваш обратно до лодката на брега, за да вземеш от нея веслото. Сега вече си готов за път.
Мини на 159.
195
Мини на 65.
196
Изглежда, по тези пътеки е пълно с бандити. Дебнат ли някого? Трудно е да се каже. Във всеки случай, може би ще е по-добре да вървиш не по пътеката, а покрай нея.
За щастие зад плътните редици храсти от двете страни има сравнително свободни от растителност ивици — идеално място за промъкване, без да те забележи дебнещият враг. Но мястото е идеално и за засада, ето защо трябва да внимаваш дали пред теб няма да се покаже поредният пост.
Едва успяваш да си го помислиш, и в храсталаците пред теб се раздвижва нечий гръб. Разнородните дрехи и автоматът в ръката недвусмислено определят професията на притежателя им. Приближаваш с максимална предпазливост.