Мини на 164.
197
Изтръскваш се от водата и без особено удоволствие навличаш мазните дрехи. След това се напъваш да изтъркаляш тежката като желязо трупа до равната площадка край езерото.
Ако се опиташ да преплуваш езерото с това парче дърво, премини на 145. Ако не желаеш, върни се на 204 и опитай да търсиш изход в друга посока.
198
Стоварваш се на дъното на тесен каменен чувал. Под теб глухо изхрущява дръжката на копието.
Опипваш се. Нищо счупено, нищо навехнато. Краката ти са натъртени от удара и губиш 3 жизнени точки, но това е половин беда. По-лошо е, че при падането строши копието. А и да беше здраво, пак не би помогнало — каменната дупка е дълбока около четири метра.
Плочата над главата ти зее — вероятно се е заклинила в процепа и не може да се върне, за да захлупи отвора. Това е чудесно, но как да стигнеш догоре? Стените са гладки като стъкло, няма за какво да се хванеш.
Отваряш куфарчето на доктора. Разбира се, глупаво е да се търси вътре нещо подходящо, но просто нямаш нищо друго подръка. Лекарства, спринцовки, бинтове… Може би бинтовете?
Развиваш единия и го опъваш — изглежда здрав. Напъваш се с всички сили — да, не се къса! Значи по него можеш да се изкатериш догоре. Но как да го закачиш? Отворът е правоъгълен, с гладки ръбове без каквито и да било издатини. Доколкото си спомняш, такива са и подът и стените около него.
Завързваш бинта за дръжката на куфарчето. Хващаш другия му край и мяташ тежестта така, че да падне на пода отвън. След няколко неуспешни опита куфарчето се заклещва над ъгъла на дупката. Дръжката с бинта виси надолу, а металният кант, за който е прикрепена тя, опира в двата каменни ръба. Опъваш бинта — всичко се държи здраво.
Катеренето по такова импровизирано въже не е лесно, но с много желание (а то не ти липсва) успяваш да се добереш догоре. Навиваш бинта и го прибираш — гледай ти, той бил ценно нещо!
Мини на 103.
199
Застиваш неподвижен. Бандитът дълго гледа през храсталаците, но ти си надеждно прикрит.
— Няма мира човек тук от тези къртици! — промърморва той накрая. След това пак се изтяга до извора да довърши дрямката си.
Изчакваш още малко и продължаваш тихичко напред, като внимаваш къде стъпваш. Скоро си далече от извора и спокойно излизаш отново на пътеката.
Мини на 196.
200
Колегите ти пристигат едва на следващия ден, но пък за сметка на това са уредили транспорт и носачи. Естествено, работата е досадна и уморителна, но през цялото време те топли мисълта за статуетките, скътани на дъното на вехтата ти моряшка торба. Досадата и умората минават, казваш си ти. Но възнаграждението… възнаграждението ще бъде богато.
И ето че три седмици по-късно параходът на негово величество „Саут крос“ спира до лондонския кей. Зарязваш багажа на експедицията — по дяволите, нека поне веднъж Арчибалд да се погрижи за него! — и слизаш на пристанището.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 7 — премини на 230.
От 8 до 12 — прехвърли се на 240.
201
— Добре де, ще си вървя. Но не може ли да взема поне онази гнила треска пред теб? Много ми е нужна!
Пазачът подозрително се втренчва в теб. Но ти не изглеждаш способен да го надвиеш, и той решава да бъде благосклонен.
— Взимай и се махай!
Пристъпваш до него и се навеждаш. Но вместо да вдигнеш треската, хващаш долния край на щита и силно го дръпваш нагоре и към себе си. Подхлъзваш се и падаш, но трикът ти е сполучил. Горният ръб на щита удря силно пазача под брадичката и със замах хласва главата му в металната врата.
Мини на 148.
202
Бавно се превърташ по гръб и свиваш крака под леглото. След това с едно рязко движение изхвърляш нагоре пружината заедно с бандита.
Скачаш. Разбойникът се стоварва точно върху вцепенения от изненада туземец. Автоматът отхвръква настрана. Използувайки изненадата, скачаш върху противника и стискаш гърлото му, за да не може да вика. Но той бързо се окопитва, а физическата му сила го прави опасен противник.
БАНДИТ
СИЛА — 11, ЖИВОТ — 9
Ако успееш да победиш, мини на 137.
203
Разглеждаш внимателно плетеницата от метални ленти по пода. Да, това са проводници — ясно личат две системи, без никаква връзка помежду им. Едната води към лявото острие, другата към дясното. Разположени са паралелно — край всяка лента от едната система има успоредни ленти от другата. Разстоянието помежду им е навсякъде еднакво — доколкото можеш да прецениш, само с педя повече от разстоянието между остриетата. Малко по-близо — и искри щяха да прескачат по целия под.