Изведнъж забелязваш, че покрай захвърленото парче метал, на около три метра преди изхода, подът е свободен от ленти. Навярно ще е най-добре първо да се добереш дотам, а после да мислиш как ще минеш между остриетата.
Да, но затова е нужно да преодолееш десетина метра плетеница от ленти под високо напрежение.
Как ще преминеш?
Точно по единия от проводниците — продължи на 71.
По средата между два проводника — мини на 167.
204
Дотук добре. А сега накъде?
Обратно нагоре по улея — мини на 165.
Нагоре покрай течението на рекичката — мини на 48.
Надясно покрай брега на езерото — мини на 56.
Наляво покрай брега на езерото — мини на 32.
Ще се опиташ да преплуваш езерото — мини на 119.
205
Най-сетне стигаш до другия край на зоопарка. Сводът на пещерата стръмно се спуска пред теб и прегражда пътя, само стесняващият се ход на пещерата води все по-надолу. А отстрани… отстрани, до стената, е спряла летяща чиния!
Никога не си вярвал в тия глупости, които от три-четири години гъмжат из жълтия печат. Но сега виждаш летяща чиния със собствените си очи. Дисковидното тяло от сивкав метал (спомняш си за метала на входната врата) лежи върху пода на пещерата. Отзад в стената зее дупка с неговите размери и форма, сякаш е минало през нея — като нагорещен нож през масло.
Приближаваш се до дупката. Пред теб е идеално прав, стръмно наклонен тунел с блестящи стени, в чийто край ослепително грее слънчева светлина. Изход! Най-сетне изход!
Какво ще направиш?
Ще тръгнеш нагоре по тунела — продължи на 72.
Ще огледаш летящата чиния — прехвърли се на 174.
Ще продължиш надолу към края на пещерата — мини на 83.
206
Пак си на разклонение. Пак три пътя. Кой ще избереш?
Напред — мини на 111.
Наляво — продължи на 175.
Надясно — попадаш на 141.
207
Максимата, че правият път не винаги е най-бързият, се потвърждава от гледката пред теб — преплитане на корени като първото, но несравнимо по-гъсто и масивно. Между сплетените коренчета просто няма как да се вмъкне нож, за да ги прережеш. Оттук може да се мине само с огнепръскачка.
Остава ти само да се върнеш на 100 и да поемеш по другия тунел.
208
След десетина крачки по пътеката спираш. Пред краката ти е куфарчето. Бързо събираш в него всичко разпиляно. За момент се замисляш дали да не го скриеш някъде наоколо, за да не ти пречи. И веднага се отказваш — прекалено много услуги ти е правило досега, за да го зарежеш с лека ръка.
Малко по-надолу е редицата бодливи храсти. Спомняш си за нея с лоши чувства, но се оказва, че сред гъсталака е просечен удобен проход. Значи от бандит можело да има полза…
Спускаш се по пътеката към селото, и си мислиш как да избегнеш срещи с другите разбойници по пътя. Ако правилно си спомняш неясните слухове, чувани напоследък, бандата им вероятно е от не по-малко от десет души. Как ще се справиш с останалите, ако ти се изпречат?
Пътечката пред теб се разделя на две. Познаваш лявата от идването си насам — тя води право в селото. Дясната, по думите на местните жители, слиза долу до извора, след което пак се изкачва и влиза в селото от другата му страна.
Кое разклонение ще избереш?
Лявото — мини на 168.
Дясното — прехвърли се на 17.
209
След още двадесетина крачки скалата вече плътно опира в брега. По-нататък е невъзможно да се върви по сухо.
Обръщаш се към езерото. В мрака на няколко метра пред теб смътно се очертава някаква канара. Остров? Бряг?
Ако се опиташ да го достигнеш по някакъв начин, премини на 169.
Ако решиш да се върнеш назад, продължи на 120.
210
Един месец. Колко малко… и колко много време е минало от завръщането ти. Лежиш на кушетката в тясната си лондонска квартира с недопита бутилка шампанско в дясната ръка. Вместо одеяло върху гърдите ти се трупат омачкани вестници. Надигаш един от тях и с леко замъглен поглед се взираш в заглавието. АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ФОЙЕРВЕРКИ НА ГЛИМЪРДЕЙЛ ПОМРЪКВАТ. Е, не, това е прекалено скандално. Я да видим нещо по-стегнато. КУЛТУРАТА ЗАДИНГА ИЗЛИЗА ОТ СЯНКАТА. Буташ вестника настрани. Твърде банално. А, ето! В АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ СТИПЪЛЧЕЙЗ ПЕЧЕЛИ „ЧЕРНОТО КОНЧЕ“. Може да е малко претенциозно, но ти харесва. Боже господи, не си и предполагал как са се настървили журналистите срещу Арчибалд. Какво да се прави, те са независим народ и подобни надути фигури просто ги вбесяват. А широката публика гълта скандалите като топъл хляб, дори и да не разбира за какво точно става дума.