Знаеш, че си имал и друг избор. Статуетките можеха да ти донесат цяло състояние. Но предпочиташ да се придържаш към старата поговорка, която казва, че честността е най-добрата политика. Засега спечели известност. Малко скандална, трябва да се признае, но все пак известност. А след време… След време ще има нови експедиции, нови разкопки. И тогава ще се разбере кой е най-добрият.
К Р А Й
211
Идеята беше добра, но от дърпането и от замаха ти тялото на паяка неочаквано се преобръща. Размахваш ръце и цамбурваш във водата.
Изплуваш и се оглеждаш. Пипалата като че ли са изчезнали, но светлината около теб бързо угасва — водата е отмила светещата плесен от дрехите ти и сега си в пълна тъмнина.
Посочи едно число от таблицата.
Ако числото е четно, продължи на 84.
Ако е нечетно, премини на 140.
212
Продължавате да се търкаляте надолу из храстите. Бандитът изглежда по-слаб от теб, но едната ти ръка непрекъснато е заета да удържа дулото настрани и това в значителна степен изравнява шансовете ви.
Изведнъж земята под вас изчезва, и сред грохота на камъни политате надолу. Успяваш да се отблъснеш от противника си и с отчаян замах да се вкопчиш в нещо. Нещото — клон от дърво — се отчупва с трясък, но ти вече летиш настрани от каменопада.
Зашеметява те жесток удар. Изчакваш докато очите ти се поизбистрят малко и хвърляш поглед наоколо. Лежиш върху жилавата корона на висока акация, заплетен в клоните й.
С немалко усилия успяваш да се добереш до ствола и да слезеш по него. След това се насочваш по дирята от смазана растителност към мястото, където е спрял каменопадът.
Мини на 184.
213
Отскачаш назад. Това опръскване ти е познато до болка — преди две години плюеща кобра опръска така готвача на експедицията. Добре, че не улучи очите — щеше да си мъртъв за по-малко от минута. Но и попадналата върху кожата отрова е опасна, ако не се избърше незабавно със спирт.
Мини на 173.
214
Този коридор непрекъснато криволичи. Зад един от завоите се натъкваш на каменен блок, който задръства прохода. Изглежда, че е паднал доста отдавна. Опитваш се да погледнеш отдолу, за да видиш няма ли там нещо, но цепнатината под него е твърде тясна. Ако жертвата не е успяла да се изплъзне, значи е сплескана до дебелината на мазно петно. Бррр!
Така или иначе, по-нататък е невъзможно да се мине. Връщаш се назад, заставаш с гръб към коридора с хищните корени и избираш една от двете възможни посоки.
Напред — продължи на 16.
Надясно — премини на 157.
215
Бавно се промъкваш през храстите, когато те стресва прегракнал глас:
— Не мърдай, чакал такъв! Да не отнесеш някой куршум!
Оглеждаш се. Собственикът на гласа (в първия момент го вземаш за циркова горила с дрипав клоунски костюм) е само на няколко метра отляво. В момента използува като тоалетна един храст, ала това не му пречи да държи автомата си насочен точно към корема ти. Защо, защо не тръгна по пътеката?
Налага се любезно да изчакаш края на заниманието му. След това обаче той се развиква колкото му глас държи:
— Хей, Брада, тук един опита да се измъкне!
— Казах ли ти? — отговаря друг глас откъм пътеката. — Само да докопат съкровището и ще ни теглят майната, … (следват няколко нецензурни характеристики към другарите им). Добре, че сложихме засада!
— Не бе, не е от нашите. Прелетна птица някаква.
— Така ли? Я го докарай тук
Цирковата горила те изкарва на пътеката. Там ви чака още един бандит с озадачена физиономия.
Мини на 187.
216
Радостта ти от измъкването обаче е кратка. Тунелът пред теб е срутен и няма начин да продължиш. Трескаво се оглеждаш за други коридори — не, никакви.
Стиснал зъби, бавно се връщаш към залата. Синкавите спиртни пламъчета догарят. Зад тях скорпионът ту пристъпва напред, ту отново се отдръпва. Може би всеки миг ще преодолее страха си от огъня. Започваш да се промъкваш покрай другата стена, но погледът ти пада върху куфарчето и пръснатите по пода статуетки.