Да изоставиш единствения си шанс за богатство и слава заради някаква си безмозъчна твар, та била тя и три метра дълга! Обзема те ярост. Хвърляш се напред, трескаво събираш всичко изпаднало и го тъпчеш в куфарчето. След това, отново смразен от ужас, започваш да се изтегляш — отначало стъпка по стъпка, след това в луд бяг по тунела, към разклона. Има и други пътища, ще избереш някой от тях…
Върни се на 60.
217
Тунелът се вие като змия. Скоро дочуваш странен шум — сякаш хиляди малки крачета непрекъснато тъпчат на едно място.
Сравнението се оказва точно — зад един завой пред очите ти се появява огромна купчина пръст и пясък, почти напълно затулваща отвора на тунела. А по нея щъкат мравки, дълги поне по една педя. Добре, че не са порасли още повече, утешаваш се — вече си виждал и такова нещо.
Вярно, по-малки са от кри-кри, но пък за сметка на това са доста повече. И кой знае защо, никак не ти се ще да опиташ как се прегазва подобен мравуняк.
Без повече колебания се отправяш назад и въздъхваш с облекчение, когато стигаш до кръстопътя. Наляво е живият плет от преплетени корени. Значи ти остава избор между две посоки.
Надясно — 248.
Направо — 51.
218
Мини на 118.
219
Прицелваш се и стреляш. Ударът от куршума спира за момент паяка, но след това той продължава, сякаш нищо не е усетил. Разбира се! Насекомите нямат централен мозък, нервната им система се управлява от възли, разположени из цялото тяло… Но все пак трябва да имат уязвимо място! Усещаш стената зад гърба си. И заедно с допира в ума ти блесва идеята. Очите! Нямаш време, стреляш без да се замисляш. Куршумите потъват един след друг в грамадните фасетъчни очи. Пълнителят изщраква на празно, но чудовището все още продължава напред. Имаш ли втори пълнител?
Да — премини на 250.
Не — прехвърли се на 30.
220
Колко време е изминало от този разговор? Трябва да са около три месеца. Три приятни месеца — това поне не може да се отрече. Но в главата ти все по-често отекват думите на мосю Шарл: „Археологията в сянка е блато, младежо. Тя те поглъща като порок, като опиум — и няма спасение. Приемете ли от мене тези пари, съдбата ви е решена за цял живот.“
Знаеш, че е прав. Понякога се питаш дали не е трябвало да откажеш. Но какво би могъл да спечелиш в противен случай? Малко слава, няколко статии в специализираните издания… и толкоз. Не, светът на Арчибалд Глимърдейл не е за тебе. Ти ще си останеш завинаги аутсайдер — ала един от ония аутсайдери, които понякога излизат първи на финала и подлудяват публиката. Може би изборът ти е погрешен. Може би не. Само бъдещето ще покаже.
КРАЙ
221
По време на битката ти е попаднал подръка един камък. С всичка сила го стоварваш върху черепа на разбойника. Врагът глухо изхърква и се отпуска като чувал с вехти дрипи.
Ставаш, откъсваш от дрехите му няколко ивици плат и го вързваш така, че да не може да помръдне. След това се оглеждаш за автомата. Малшанс — оръжието се е заплело в клоните на калуната, на около три метра височина. Отначало обмисляш някакъв вариант да го свалиш, но видът на бодлите бързо охлажда ентусиазма ти.
Мини на 181.
222
Внимателно приближаваш и забиваш копието си като клин в цепнатината отстрани. От допира грамадният камък се разклаща и опитва да се срине, но острието го подпира здраво. Минаваш спокойно под него и опитваш да издърпаш копието, ала блокът го е притиснал с цялата си тежест. Налага се да го оставиш тук, колкото и нужно да ти изглежда.
Скоро излизаш в познат коридор. Наляво тъмнее металът на входната врата, надясно е онзи проклет капан в пода. Заобикаляш пропадащата плоча плътно покрай стената и продължаваш напред.
Мини на 25.
223
Пълзиш нагоре с пъхтене, усилията ти отнемат 5 жизнени точки и вече си напълно изтощен, когато стигаш до нов избор — от гладкия като стъкло тунел настрани се отделя нов. Този отвор е много по-тесен, слиза леко надолу в мрака, а стените му са грапави, сякаш къртени с лост.
Накъде ще тръгнеш?
Нагоре към отвора — мини на 188.
Надолу по страничния тунел — продължи на 161.
224
Хващаш се за камъните от двете страни на отвора и опитваш да се вмъкнеш в него. Но силата на струята те изстрелва обратно като тапа от бутилка. Явно не би могъл да се провреш, дори ако стеснението не е по-дълго от метър.