Какво да се прави — налага се да кажеш сбогом на тази надежда и да минеш на 197.
225
Слънцето вече е зад хоризонта, а в тропиците нощта пада бързо. Полумракът те улеснява да се добереш до пленника. Макар че е съсипан от побоя, младежът веднага след срязването на въжетата те пита за светещия мъх. И още преди да му кажеш каквото и да било, той забелязва просветването откъм джоба ти. Посяга, измъква оттам шепа мъх и изчезва между колибите. След петнайсетина минути се връща с грейнало лице.
— Жрецът ще живее! Благодаря ти, бвана!
Поклащаш скептично глава — такива рани не се лекуват лесно. Но не ти се иска да разочароваш момъка.
— Сега вече мога ли да си тръгна?
— Не, бвана. Докато не те приемем в племето, не може да си тръгнеш. Ако се опиташ, трябва да те убием. А не можем да те приемем, докато тези зли хора са в селото.
Какво пък, и ти не питаеш особени симпатии към тази банда. С удоволствие си готов да помогнеш.
Мини на 193.
226
Имаш невероятен късмет. Пропадаш в ъгъла на квадратната дупка и копието в дясната ти ръка се запречва горе. Висиш, стискайки здраво с другата си ръка лекарското куфарче. Плоча-капан! Спасил си се като по чудо.
Мяташ куфарчето навън и се измъкваш. Това да ти е за урок. Отсега нататък ще гледаш къде стъпваш.
Мини на 103.
227
Рефлексът на бандита е впечатляващ — роякът вбесени оси още не е излетял, когато той се понася като танк през храстите към блатото. Осите почти го настигат, но беглецът с гигантски скок успява да ги изпревари и бухва във водата. От мястото си виждаш как една тръстика се навежда и изчезва под повърхността. След секунда краят на прекършеното й стъбло се показва отгоре и изплюва струя вода. Изобретателен тип, но каквото и да прави, няма шанс да излезе преди залез слънце.
Заобикаляш извора през храсталаците отгоре, по-далече от гнездото на осите. След това излизаш отново на пътеката.
Мини на 196.
228
Няма какво да се прави, май не ти хрумва нищо. С нежелание се запътваш обратно по дървото. Може би някъде в пещерата ще намериш нещо по-подходящо.
Върни се на 120.
229
Внезапно пазачът надава вик и автоматен откос прерязва пътя пред теб. Поглеждаш назад — до гъстите храсти има не повече от десетина метра. Изправяш се и хукваш обратно. Вече си съвсем близо до тях, когато четири куршума разкъсват гърба ти. Рухваш с мисълта, че на бандит не бива да се прощава. Но ще я приложиш най-вероятно в следващата игра.
230
Шанс ли? По дяволите, Дик, кога най-сетне ще разбереш, че никога не си имал шанс, а и за в бъдеще не се предвижда нещо подобно? Срещата, която ти се урежда на родна земя, е великолепно доказателство.
Защото преди да направиш десетина крачки, пред теб се изпречва самият Арчибалд Глимърдейл, придружен от двама униформени полицаи.
— Здравей, Дик — казва проклетият надут пуяк с едва различима снизходителна усмивка. — Разбрах, че си решил лично да ми донесеш последните находки от експедицията. Но наистина нямаше смисъл да си правиш този труд, старо момче. Предпочетох да дойда и да ти спестя усилията. Не, не, недей да се тревожиш. Ако статуетките тежат, тези джентълмени ще ми помогнат.
Мозъкът ти работи трескаво. Някой е разкрил тайната. Кой? Най-вероятно онзи пияница, докторът. Но може би все още има начин да се измъкнеш. Ако кажеш, че статуетките са на кораба…
Следващите думи на Арчибалд попарват и последните ти надежди.
— Все пак, Дик, една моряшка торба не е най-подходящото място за подобни ценности. Би ли ги прехвърлил тук?
И той разтваря куфарчето си — абсолютно празно.
Бавно, като в кошмарен сън, изваждаш статуетките една по една. Зиналата паст на куфарчето ги поглъща, после щраква самодоволно. Арчибалд мълчаливо ти обръща гръб и се отдалечава. Но след няколко крачки извръща глава и подхвърля през рамо:
— Знаеш ли, Дик, мисля, че ще е по-добре да сложим край на нашето сътрудничество. Амбициозен момък като тебе се нуждае от повечко самостоятелност.
— Върви по дяволите, копеле гадно — отвръщаш ти. — Пак ще видим кой е по-добрият.
— Надявам се, старо момче — надменно се разсмива Арчибалд. — Много се надявам.
Половин час по-късно ти седиш в някаква пристанищна кръчма и мрачно се взираш към дъното на полупразна чаша джин. След всичките рискове и премеждия резултатът може да се опише само с една дума: фиаско. Пълно фиаско. Отново те изиграха с белязани карти. Отгоре на всичко в бъдещите експедиции на Арчибалд няма да има място за теб.