С въздишка буташ чашата настрани, нарамваш торбата и излизаш от кръчмата. Какво пък, толкова по-добре. Отсега нататък ще бъдеш независим археолог и някой ден светът ще чуе за Дик Ченси. Твърдо вярваш в това — защото ако не вярваш… какъв смисъл би имало всичко останало?
КРАЙ
231
Отново си на разклон — отляво в стената се чернее отворът на друг коридор. Накъде ще продължиш?
Направо — прехвърли се на 127.
Наляво — мини на 178.
232
Мини на 65.
233
Коридорът продължава все така направо и още нямаш възможност да разбереш колко си изминал. Но ето че след двадесетина крачки стените се отдръпват и попадаш в неголямо помещение.
Гледката вътре е доста впечатляваща. От двете страни на отсрещния изход стърчат редици метални остриета, насочени едни срещу други. Те оставят място колкото да се провре човек, но подобен ход не е много желателен — между остриетата непрекъснато прескачат искри, заплашващи да изпепелят непредпазливия минувач.
Вглеждаш се. Редиците остриета са свързани със сложна мрежа линии от сребрист метал върху пода. Вероятно по тези проводници токът достига до тях. Два-три метра преди електрическата бариера на пода лежи дълго парче от същия метал. Това е и цялото оборудване на помещението.
Мини на 203.
234
Оглеждаш се светкавично. Колибата е полупразна — няма нищо, което би могло да ти послужи за прикритие.
Леглото! Стара пружина от европейско легло, подпряна на два сандъка. От него висят чак до пода кожи и рогозки от палмови листа, прикривайки пространството отдолу. Бързо се вмъкваш под леглото, туземецът бутва след теб куфарчето ти и сяда отгоре. Точно навреме — едър бандит откъсва кожата, която служи вместо врата, и влиза вътре. Виждаш го добре през малката дупчица в една от рогозките.
— Я, черна муцуна! — ухилва се той.
Бандитът оглежда колибата, след това с един удар събаря туземеца от леглото и се тръшва на неговото място.
— Аз ще седя, а ти ще стоиш! — нарежда той.
Туземецът послушно се изправя.
— Ха сега кажи къде сте скрили съкровището! — подема разбойникът. Изглежда, че от мисълта за това съкровище нищо друго не може да му се задържи в главата.
Ако продължи още малко в тоя дух, може да реши да претърси всичко. Тогава ще открие скривалището ти, а подобна перспектива не те изкушава. Какво ще предприемеш?
Ще опиташ да го обезвредиш — продължи на 202.
Ще опиташ да го прогониш от колибата — премини на 176.
235
Продължаваш напред. Стените на тунела са влажни, от тях висят множество странни, дебели корени. Явно повърхността е близо — иначе откъде ще се вземат? Спираш и внимателно докосваш един от тях.
Веднага изохкваш от остра, пареща болка, която ти отнема 2 точки. Кожата на пръстите ти е смъкната до живо месо, няколко червени капки са опръскали и корена. С изумление следиш как кръвта бързо попива в него.
Хищен корен! Досега не си чувал за подобно чудо. Но нямаш време за наблюдения — внезапно всички корени започват бясно да се гърчат и размахват, търсейки да докопат слепешком апетитната плячка. Хвърляш се напред. Няколко корена одраскват ризата ти, опитват се да се вкопчат в нея, но ти вече си извън опасната зона.
Оглеждаш се с погнуса. Не, повече за нищо на света не би минал оттук!
Продължи на 206.
236
Цялото тяло те боли, сякаш си минал през топкова мелница. Но все пак си победил в двубоя, без сам да разбереш как.
Оглеждаш мъртвия бандит. Късметът отново е бил на твоя страна — рикоширал куршум се е забил в тила му. Да, с подобен шанс май наистина си струва някой път да отскочиш до Монте Карло.
Ставаш и посягаш към оръжието, но те очаква нова изненада — по време на борбата всички патрони са били изстреляни. Все пак прибираш автомата — може би някъде ще успееш да го заредиш. След това потегляш бързо към края на пролома.
Мини на 208.
237
Изведнъж в краката ти нещо изтраква с познат костен звук. Поредният скелет? Та тук е пълно с изследователи като на същински конгрес! Поглеждаш надолу… и застиваш от изненада.
Наистина е скелет, но не принадлежи на човешко същество. По-скоро напомня някакво гигантско насекомо. Има издължена овална глава с огромни фасетъчни очи, от които е останал само външният прозрачен слой. Тялото е начленено на отделни сегменти, изненадващо напомнящи човешки ребра. От него излизат три чифта крака, завършващи накрая с многоставни нокътчета. Но което е най-интересно, останките на съществото са обвити в нещо плътно — вероятно дреха, колкото и фантастично да звучи това. Бяла, подобна на пластмаса материя покрива цялото тяло и горната част на крайниците. Докосваш я предпазливо — гладка, но изумително здрава. Не дреха, а броня.