Не е трудно да се досетиш от какво е умряло странното същество. В черепа му стърчи дълбоко забит сталактит от тавана на пещерата. Очевидно е имало толкова невероятен малшанс, колкото невероятен беше и твоят късмет, за да стигнеш дотук. Да стане жертва на падащ сталактит точно когато минава отдолу!
Е, с гибелта му всичко е ясно, но всичко останало тъне в мъгла — например откъде е дошло. Ненавиждаш модните напоследък глупости за летящи чинии и пришълци, обаче скелетът пред теб е факт. Може да се пипне, та дори и да се пробва на вкус, ако щеш. Жива проба марсианец (е, не чак дотам жива), и това си е.
Дори след всичко преживяно в това подземие, поредната гледка вече ти идва твърде много. Отдалечаваш се, без да знаеш какво да мислиш.
Мини на 205.
238
Улеят става по-полегат, почти хоризонтален и внезапно свършва. Премяташ се няколко пъти, а куфарчето болезнено те удря по главата и ти отнема една жизнена точка. Ако не ти беше оказало толкова услуги, с удоволствие би го запокитил нанякъде!…
Ставаш и се оглеждаш. Наоколо цари мрак, но по ехото от плисъка на водата се досещаш, че вероятно си попаднал в огромна зала. Забелязваш, че в радиус няколко метра около теб каменният под е осветен. Нищо странно — дрехите ти са покрити с фосфоресциращата плесен, която си избърсал от улея по време на спускането.
Тръгваш по посока на плискането. Виждаш неголяма рекичка, която пада по камъните и точно пред теб се влива в мрачно езеро. За момент ти хрумва да изпереш дрехите си от плесента, но се отказваш — гнусно е, но нямаш друг източник на светлина. Задоволяваш се да измиеш лицето и ръцете си.
Взираш се напред в мрака. Езерото се губи в него, няма начин да разбереш дали свършва десет метра или десет километра по-нататък.
Оглеждаш се — стоиш на нещо като площадка край брега. Зад теб просветва със зеленикаво сияние изходът на улея-пързалка. Отляво стената плътно приближава брега на езерото, но ти се струва, че все пак има тясна ивица равна скала. Отдясно рекичката стръмно се спуска по неравния склон на пещерата, но и натам като че ли е възможно да се покатери човек. Зад нея вероятно също има път между стената и езерото.
Мини на 204.
239
Изваждаш пистолета и го насочваш.
— Махни се от пътя ми! Иначе ще те застрелям и пак ще вляза!
Вместо да се отдръпне, пазачът надава яростен рев и се хвърля към теб, прикрит зад щита. Стреляш няколко пъти, но без резултат — куршумите засядат в дебелия щит, а нямаш време да се прицелиш точно.
Пазачът вече е само на крачка от теб. Натискаш спусъка още веднъж, но чуваш само сухо изщракване — патроните са свършили. Отскачаш назад, като отчаяно ровиш в левия си джоб. А проклетият резервен пълнител се е заклещил и не иска да излиза.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 5 — преминаваш на 10.
От 6 до 12 — прехвърли се на 20.
240
От завръщането ти на родна земя са изминали точно осем дни. Осем дни, изпълнени с трескаво търсене на връзки в среди, за които е по-добре да не се говори на висок глас. Повечето ти опити завършват с пълен провал. Но днес…
Днес седиш в малка, полумрачна и оскъдно обзаведена стаичка. А срещу тебе се е привел над масата мършав мъж с буйна прошарена коса и мургаво лице, сред което стърчи огромен орлов нос. Макар да е известен в цял свят, малцина знаят истинското му име. Наричат го просто мосю Шарл.
— Културата Задинга — тихо казва мосю Шарл, прехвърляйки от ръка в ръка една от статуетките.
— Да — кимваш ти. — Културата Задинга. В сравнение с тия образци находките на Глимърдейл…
Мургавият мъж пренебрежително махва с ръка.
— Не ми говорете за Глимърдейл, млади човече. Той е една надута пръдня. Не ми говорете и за статуетките. Просто ще ме обидите, ако намекнете, че не разбирам стойността им. Ако се колебая, то е защото мисля за вас. Знам какво се говори. Мосю Шарл е безпринципен мошеник, мосю Шарл е осквернител на гробници, хиена, акула, чакал и какво ли още не… Но освен всичко това мосю Шарл има сърце. Също като вас някога той имаше мечти… искаше да стане прочут археолог. Затова искам да ви дам един последен шанс. Ето тук… — той потупва по издутата чанта до себе си — … имам пари в брой. Много пари. Да, мосю Шарл е мошеник, но на вас ще плати честно. Сумата е такава, че би ви осигурила за цял живот. Ала „археологията в сянка“ е блато, младежо. Тя те поглъща като порок, като опиум — и няма спасение. Приемете ли от мене тези пари, съдбата ви е решена за цял живот. Ето, това е моят подарък… подарък, какъвто никой не ми направи преди години. Един последен избор. Ще вземете ли парите, или ще приберете статуетките, за да ги направите достояние на света?