Мосю Шарл замлъква. Погледът ти прескача от статуетките към издутата чанта, после пак към статуетките. Сега се решава съдбата ти, Дик.
Ако решиш да вземеш парите, продължи на 220.
Ако се откажеш от сделката, мини на 210.
241
Разклонението се оказва просто една малко по-широка ниша в скалата. Отгоре в свода зее тясна дупка — дори главата ти не би минала през нея. Под краката ти има купчина въглени, до стената — купчина подпалки.
Вземаш подпалките. Тънки цепеници от местния хвойнов храст, който расте по ветровитите склонове на планината. Върху отсечените им краища е избила твърда черна смола.
Решаваш да запалиш една като факла, но после се отказваш. Плесента по дрехите ти ще свети много по-дълго, отколкото всичките тези подпалки.
Би ли ги взел? Може да ти потрябват за нещо. Или пък не — вече си доста претоварен? Както решиш.
Връщаш се обратно и хвърляш поглед наоколо. Накъде ще продължиш?
Наляво покрай брега — мини на 209.
Надясно, към мястото, откъдето тръгна преди малко — продължи на 251.
242
Въпреки всички очаквания, въжетата дълго не отстъпват пред усилията ти. Накрая се изправяш на крака и тръгваш надолу по пътеката, разтривайки китките си.
Пред теб лежи Гибона. Оглеждаш го — сред скалпа зее кървава бразда, но черепът изглежда здрав. Естествено, липсата на мозък винаги се е компенсирала с дебела глава — това е едва ли не природен закон. Отскачаш до площадката, донасяш парчетата от въжето и вързваш бандита така, че после и сам не би могъл да го развържеш. След това откъсваш парцал от ризата и го натъпкваш в устата му.
А къде е оръжието? Оглеждаш се наоколо — нищо! Едва след старателно претърсване виждаш в скалата цепнатина, прикрита от гъстата растителност. Поглеждаш в нея — да, автоматът е там. Заседнал на около пет метра дълбочина. Какво да се прави, след късмета с камъка е просто нечестно да се оплакваш от липса на шанс.
Чуваш зад себе си яростно мучене. Гибона се е свестил и се напъва в отчаяна борба за свобода. Както е казал великият Сервантес, „Свободата, Санчо…“ Напразни усилия — въжето е дебело и здраво, а и ти владееш изкуството на морските възли. Обещаваш му, че местната полиция ще дойде да го развърже колкото се може по-бързо, после потегляш надолу.
Мини на 31.
243
Скачаш на долното ниво. Не е много високо, в случай на нужда лесно би могъл да се покатериш обратно.
Още с първата крачка се спъваш в нещо, което издава глухо тракане. Скелет. Навеждаш се над него. Странно — костите на черепа недвусмислено сочат, че човекът е бил европеец, но никъде не се вижда и помен от облекло. Гол ли е попаднал тук? Изглежда, не — наоколо се търкалят лула, запалка, металическа писалка — все неща, които човек носи по джобовете си. Ама че мистерия!
Внезапно усещаш, че не си сам. Вдигаш глава. Ето го и отговорът на загадката — безформена полупрозрачна маса се търкаля по пода към теб с мляскащи звуци.
С един скок си обратно горе. Гигантската амеба се блъсва в стената под теб, опитва да те докопа, но всеки път се стича обратно, преди да достигне ръба. В безопасност си, но вече разбираш, че по този коридор надали е възможно да се стигне много далеч в неоглозган вид.
Върни се на 110 и направи нов избор.
244
Отскачаш назад, опитваш да се избършеш, но проклетата течност е попаднала в очите ти. Пронизва те ужасяваща болка, сякаш нажежен пирон се забива в мозъка ти. Рухваш на земята, обгръща те тъмнина… Така свършва играта за теб. Поне този път.
245
Отново излизаш в горната зала. След като си се отказал от пещерата, решавай какво ще правиш.
Ще огледаш летящата чиния — мини на 174.
Ще опиташ да се изкатериш нагоре по тунела — продължи на 72.
246
Мини на 118.
247
Скоро единственият звук, който долита от колибата, е сумтенето на главатаря. Приближаваш се и поглеждаш през една дупчица на стената.