Мини на 182.
33
Внимателно поглеждаш нагоре в тунела. Не е твърде стръмен, но стените му са отчайващо гладки и хлъзгави. Все пак си струва да опиташ.
Наплюнчваш длани и се опитваш да пълзиш нагоре по пода на тунела. Като че ли не ти достига съвсем малко, но и то се оказва достатъчно. Изпързулваш се обратно при летящата чиния, като разраняваш ръката си при падането и губиш 2 жизнени точки.
С проклятие бръкваш в куфарчето и изваждаш кислородната вода. Изведнъж ти прави впечатление нещо необикновено — сякаш невидими стрелички пронизват течността в шишенцето, оставяйки след себе си диря от мехурчета.
Оказва се, че както и да въртиш шишенцето, посоката на „стрелите“ остава постоянна като стрелката на компас. Няколко крачки разрешават тайната — където и да застанеш, единият край на струите мехурчета сочи летящата чиния.
Радиация!
Повече не е нужно. Пет години след експлозията на първата атомна бомба над Хирошима думата „радиация“ все още е на първо място в научно-популярните издания. Тя обяснява и странните животни, които видя, и светещия мъх. Всички те просто са били мутации, получени под въздействието на радиацията в течение на кой знае колко години. Излъчването не е особено силно — иначе кислородната вода щеше буквално да кипи. Но, колкото и да е слабо, трябва да бягаш по-далеч от него.
Продължи на 1.
34
Продължаваш по коридора, но само след няколко крачки спираш отново. Надясно се отклонява още един тунел.
Накъде ще тръгнеш?
Направо — мини на 207.
Надясно — прехвърли се на 162.
35
Сега е ред на стената от мълнии пред изхода. Вземаш парчето метал и го мяташ така, че да свърже накъсо две линии от различни мрежи. Над пръчката избухва истински фойерверк — и металните остриета от двете страни на вратата вече не хвърлят искри.
Минаваш между тях, като за всеки случай внимаваш да не се доближиш прекалено много — кой знае дали металното парче няма да се разтопи и да прекъсне контакта между веригите? Но всичко минава гладко. С облекчение излизаш в коридор, подобен като две капки вода на този, по който дойде.
Мини на 5.
36
Внимателно се промъкваш през храстите, докато достигаш над извора и седналия бандит. След това тихичко събираш няколко по-големи камъка и със замах ги блъсваш надолу. Те увличат със себе си други, и само след секунда надолу се носи истинска лавина.
Шумът в гъсталака обаче е предупредил разбойника, който бързо отскача зад извора. Камъните се изсипват, но противникът е извън обсега им. След това вдига оръжието си и впива поглед в храстите около теб.
Посочи едно число от таблицата.
Ако е от 1 до 6 — мини на 199.
Ако е от 7 до 12 — попадаш на 172.
37
След пет-шест стъпки някакво предчувствие те кара да спреш и да вдигнеш глава нагоре. Подозренията ти се оказват основателни — част от тавана пред теб всъщност е масивен каменен блок, закрепен едва-едва, за да рухне от стъпките на минаващия под него.
Ако имаш копие, продължи на 222.
Ако нямаш, мини на 192.
38
След тази среща ставаш още по-внимателен. Промъкваш се отчасти по пътя, отчасти през храсталаците покрай него, като непрекъснато се озърташ. Оказва се,че е имало защо — скоро забелязваш един от разбойниците да се разхожда в сянката на няколко дървета край пътеката.
Какво ще се опиташ да направиш?
Да го заобиколиш — мини на 7.
Да го излъжеш — прехвърли се на 158.
Да го победиш в ръкопашен бой — продължи на 92.
Да го премахнеш, без да те забележи — попадаш на 154.
39
Връщаш се до другия край на острова и се опитваш да вдигнеш дървената трупа. Напразно — при минаването се е заклещила под тежестта ти така, че не можеш да я помръднеш.
Ами ако опиташ да направиш ласо и да уловиш паяка с него? Измъкваш от куфарчето бинтовете и завързваш на един от тях примка. Запращаш я с всичка сила, но напразно — леката материя не долита дори до средата на разстоянието.
Какво ще направиш?
Ще се опиташ да преплуваш до паяка — мини на 84.
Ще потърсиш друг начин — продължи на 2.
40
Връщаш се на разклонението и систематично заемаш предишната позиция, с гръб към коридора, по който си дошъл. Сега тунелът със срутването е отдясно. Накъде ще продължиш?
Направо — премини на 111.