Выбрать главу

Сам Крайстър

ТАЙНАТА НА ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА

На Дона и Бил за безценните ви дарове –

време и разбиране

Тухла по тухла поклонниците разграждат многовековното светилище. Те знаят, че освобождават безмилостна и убийствена сила – сила, която може да спаси всичко свещено за тях, или да го унищожи завинаги.

ПЪРВА ЧАСТ

Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

Матей 27:59-60

1.

СРЯДА ВЕЧЕР

БЕВЪРЛИ ХИЛС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Много са причините той да убива. Много са причините да се кани да убие отново точно в този момент.

То е необходимост. Неутолима жажда. Копнеж, глождещ импулс. Като секса. Когато не го прави, мисли за това. Фантазира. Планира. Упражнява се. Убиването за него е необходимост, неизбежна като дишането. Но е по-приятно. Запомнящо се. Това убийство ще бъде лесно. Съвършено. Най-доброто досега. Неубитите винаги са. Така ги нарича той. Не „живите“. Не „следващата жертва“.

Неубитите.

Спокоен квартал. Жена, живееща сама. И дори не подозираше, докато работеше в спретнатото задно дворче, че той е проникнал в живота и дома ѝ. Лежи и чака от няколко часа, незабележим като куче в любимо скривалище; наострил уши, следи шумовете из къщата; лукавият му ум си представя всяко нейно движение.

Тихо подрънкване – тя разчиства след самотната си вечеря.

Леко туп – затваря миялната машина.

Трак, дзън, бръм – затваря микровълновата и тя се включва, вентилаторът поработва няколко секунди. Може би е извадила претопления полуфабрикат, преди да е изтекло времето, защото е умирала от глад след работния ден.

Туп, туп. Пълни чашата си с лед от камерата на високия хладилник до кухненската врата. Чаша вода, която ще изпие в леглото.

Щрак, щрак, щрак. Гаси лампите. Затваря вратите.

Цап, цап. Цап, цап. Стъпки. Приближава се. Качва се по стълбите. Стъпва тежко. Уморена е. Смазана след трудния ден. Копнее да си легне в голямото меко легло и да заспи. Да спи дълго.

Тихо щракване. Нощната лампа сгрява голямата спалня с мека светлина. Изскърцване на брава. Шуртене на вода. Това е добре. Взема си душ. Приятен и горещ. Топла баня, за да е чиста, когато си легне.

Свежа за смъртта.

Той чака. Брои секундите и минутите. Седемстотин и двайсет секунди. Дванайсет дълги минути. Бръмчене на сешоар. Не трябва да си ляга с мокра коса. Не е полезно. Още едно щрак. Чува се говор – от скромния плоскоекранен телевизор, закрепен на стената. Дискретен, не грозен. Някой мъж би избрал по-голям. Този подхожда на женския вкус. Музика. Филм. Новини. Сменя каналите. Търси нещо, с което да се разсее от тежкото ежедневие. „Вечерно шоу“. „Конан“. „Д-р Хаус“. Щрак. Лекото пращене на плазмения екран.

Тишина.

Едно последно щрак. Лампата.

Мрак.

Той лежи. Под леглото. Наслаждава се на заглъхващото ехо от последните шумове – като парченце нафора, топящо се върху езика. Остава само тишина. Гробовна тишина. Той чува шепота на дъха ѝ, тихи въздишки като утринен бриз. Сънят я подготвя нежно за Бог и за него. Той се измъква от скривалището си. Бавно. Грациозно. Като смъртоносен хищник от леговището си. Излиза на открито. Приближава се към плячката. Настръхнал от възбуда.

Хваща с една ръка гърлото ѝ, с другата притиска устата ѝ. Тя отваря ужасено очи. Той ѝ се усмихва и прошепва:

Dominus tecum ( Бог с теб)

2.

ЧЕТВЪРТЪК СУТРИН

МАНХАТЪН БИЙЧ, ЛОС АНДЖЕЛИС

Ноември е, но сред дюните температурата все още е над трийсет градуса. Това не е необичайно за Калифорния. Златна есен като компенсация за скапаното лято. Трийсетгодишният детектив от отдел „Убийства“ Ник Каракандес закрива сивосините си очи с ръка срещу слънцето и се вглежда в искрящите диамантени вълни на Тихия океан. С избелелите си дънки и черно кожено яке, едрият полицай се откроява върху пясъчната височина.

Напряга зрението си и вижда повече от всеки друг. Със сигурност повече от оваляния в пясък труп, около който се суетят съдебният лекар и криминалистите. Много повече от къпещите се, които надничат от водата.