Ник отново взема телефона, намира номера и натиска копчето за набиране. В стаята настъпва тишина. Всички погледи са вторачени в него, докато слуша сигнала от набирането. На дисплея не е изписан номер, само името Дилан Джейкъбс – може да е на километър от тук или на друг континент. Сърцето на Ник се разтуптява от вълнение.
Сигналът спира. Чува се дълбок баритон:
– Тук е Дилан. Не мога да говоря в момента. Оставете името и номера си и ще ви се обадя при първа възможност.
Ник затваря.
– Превключи на гласова поща. Ще се обадя пак от участъка, когато ще мога да го запиша.
Мици кимва:
– Добре. Вземи телефона, провери контактите и го дай за анализ. Аз мога да довърша огледа без теб.
Ник изключва телефона, махва с ръка и тръгна към вратата. Изведнъж спира и се обръща:
– Няма снимки!
Мици се намръщва и го поглежда:
– Моля?
– В цялата къща няма нито една снимка на Тамара и мъжа ѝ. Нито в кабинета, нито в спалнята, нито тук.
Мици се опитва да си спомни стаите на горния етаж.
– Прав си. Освен това никъде нямаше мъжки дрехи, нито приспособления за бръснене или друга мъжка козметика. Няма никаква следа, че Дилан Джейкъбс някога е живял тук.
9.
СИДНИ, АВСТРАЛИЯ
Двайсет и седем годишният Виктор Хегедюс се размърдва неудобно на шезлонга на няколко крачки от частния басейн.
Умът му е зает с много неща.
Нищо чудно, че го боли глава. Това е началото на пристъп от мигрена. Сигурен е. Единствената му надежда е да поспи – кратка оздравителна дрямка, – но не може. Тревогите му пречат да заспи. Строителите пристигат утре и той се чуди дали да не ги отпрати, докато обмисли по-добре плановете за разширение – отделното крило за гости, със собствен басейн и вътрешен двор.
Обедното слънце полазва върху краката му. Той става и наглася плажния чадър така, че целият да остане на сянка. Виктор не обича да изгаря. Ужасно е, когато кожата ти се зачерви и изсъхне.
Мобилният телефон под съседния шезлонг иззвънява. Виктор се опитва да се абстрахира от шума, както прави от сутринта. Чувството за вина обаче надделява и той вдига.
– Телефонът на Дилан. Кой се обажда?
Никой не отговаря. Чува се само изщракване, сякаш пренасочват разговора.
– Ало.
Виктор намръщено поглежда телефона.
– Може ли да говоря с господин Джейкъбс?
– Не може. Кой го търси?
– Казвам се Ник Каракандес. Искам да обсъдя нещо много важно с господин Джейкъбс. Бихте ли ме свързали с него или да ми кажете на какъв номер мога да го открия?
– В момента медитира и не иска да го безпокоят.
Виктор рязко прекъсва разговора, изключва звука на телефона и гневно го хвърля под шезлонга.
Ако Дилан няма време да бъде с него, поне да го остави да си почива на спокойствие!
10.
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Програмата „Траксън“ изкарва на компютъра на Ник прозорец с карта, показваща, че телефонът, с който току-що разговаря, се намира в частна вила на улица „Тауър“ в Гордънс Бей, провинция Нов Южен Уелс. Ник отваря компютъризирания указател на Интерпол и открива номерата на полицейските служби в Австралия. Прехвърля списъка, докато намира участъка, в чийто район влиза Гордънс Бей, и набира номера.
– Главен инспектор Хокинс. Кажете.
Ник му обяснява точно какво иска.
Трийсет минути по-късно въоръжен полицейски отряд е заел позиции около скъпата вила на брега на Тасманово море и Ник получава обратно обаждане.
– Можете да действате, детектив – казва главен инспектор Хокинс. – Вашият човек не е излизал през последния половин час и ако се опита сега, ще попадне в обятията на моите момчета.
11
ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС
Тъмнокосият млад мъж отваря вратата на стария си „Форд Експлорър“ и намества умореното си тяло зад изтъркания волан. Току-що свърши поредният тежък работен ден. Работи във фабрика. Добър, честен труд. Работното му място е на шестнайсет километра от мястото на последното убийство; домът му – на още повече километри в съвсем друга посока. Той се замисля за тези неща и това го успокоява, когато запалва мотора и потегля на дълга обиколка из улиците, преди да се прибере.
Шофирането му се отразява добре. Обича да изследва нови квартали – да наблюдава как неубитите се разхождат с децата, с кучетата и с половинките си. Представя си как живеят.
Представя си как ще умрат.
Колко внимателен и милостив може да бъде към тях – ако има тази възможност. Спомня си как преди няколко години в едно телевизионно предаване някакъв полицай го описа като влечуго, студенокръвен убиец без чувства, без емоции, без морал. Ченгето грешеше жестоко. Той извършва тези неща от любов. Божия любов.