– Да, мога да потвърдя, че това е профилът, който получих – казва ученият, като се взира в екранчето.
– Чудесно. – Ник затваря файла. – Не е с качеството на оригиналните плаки, но ако дойдете с мен, ще имате възможност да видите резултатите от тестовете на нашите специалисти и да ги сравните с вашите.
Едуар се замисля за момент.
– Възможно е. Да, готов съм да го направя.
Ник отваря списъка с контактите си на блекберито.
– Сега ще се обадя на лабораторията в Ел Ей и ще задействам нещата.
153
ПЛАЩАНИЦАТА – ТАМАРА ДЖЕЙКЪБС
СЦЕНА 76
ДАМАСК. ДВОРЕЦЪТ НА САЛАДИН, 1187 Г.
ЕКСТЕРИОР. Сутрин.
На другата сутрин. Бледата розова светлина на зората погалва пясъка пред портите на двореца. Облаци прах се вдигат под копитата на конете на бавно патрулиращите около стените стражи.
ИНТЕРИОР
Тържествената зала е пълна с мъже и жени, които спят по масите, на пода, свити на столовете. Останките от голямото пиршество все още са разхвърляни около тях.
Докато широкоъгълната камера проследява виещите се нагоре стълби, започва да се чува думкане с нарастваща честота. Думкане на юмрук върху дърво. Шумът се усилва, докато камерата минава между двойките стражи, застанали на всеки ъгъл по криволичещите коридори, които водят към покоите на САЛАДИН.
Грамадната дъбова врата, подсилена с железни плочки, към стаята му е затворена. ДУЛ ФИКАР, началникът на стражата, крещи името му пред нея. Прииждат още хора. Сред тях си пробива път пълководецът НУРЕДИН. Идва направо от леглото, дрехите му са намачкани и още се облича.
НУРЕДИН
Разбийте вратата! Какво чакат тези глупаци? Нашият господар може да е в беда. Разбийте вратата! Извикайте лекаря!
ФИКАР
Направете, както заповядва!
Оглежда се и посочва една каменна статуя на Изида, открадната от египетска гробница.
ФИКАР
Разбийте вратата с този идол!
Шестима войници с мъка вдигат грамадната гранитна древноегипетска богиня. Надават силен рев и се затичват към двойната врата. С оглушителен трясък тя се разбива. Няколко войници падат от сблъсъка.
НУРЕДИН
Чакайте!
Той властно вдига ръка и спира хората си.
НУРЕДИН
Ще вляза пръв. Сам.
Изважда меча от ножницата на един страж и минава през разбитата врата в преддверието. Отваря вратите към вътрешните стаи.
НУРЕДИН (ужасено поставя ръка на устата си)
Всемогъщи Мохамед! Не е възможно!
Камерата се премества от НУРЕДИН към пода. Преминава над трупа на стража от преддверието – с прерязано гърло и една-единствена рана от нож в сърцето. Фокусира безжизненото му лице, после – към тялото на единия писар, червата му са се изсипали от разпорения с меч корем. Камерата се премества и спира върху мъртвото лице на САЛАДИН. Кадърът се отдалечава, за да покаже тялото на султана, и сега зрителят вижда целия ужас, който е сковал Нуредин.
Саладин е съблечен гол и закован с гвоздеи за плененото разпятие, направено с дърво от Истинския кръст. Кожата на тялото му е нарязана с нож или с меч, в главата му са забити парчета стъкло, които образуват подобие на кървава корона.
НУРЕДИН изтичва до вратата на преддверието, за да попречи на войниците да влязат. Като я държи затворена, вика началника на стражата.
НУРЕДИН
Дул! Дул, ела веднага. Сам! Султанът не е добре, иска да те види.
ДУЛ влиза. НУРЕДИН бързо затваря вратата след него.
НУРЕДИН (видимо потресен)
Саладин е мъртъв!
ФИКАР
Какво?
НУРЕДИН
Убили са го в покоите му.
ФИКАР
Не може да бъде. Закълни се, че не е вярно!
НУРЕДИН
Кълна се в Аллах, че е вярно. Ела.
Пълководецът въвежда началника на стражата в спалнята. За момент двамата мъже застиват като вцепенени.
ФИКАР
Как е възможно?
НУРЕДИН
Единият писар е изчезнал. Сигурно е исмаилитско или християнско куче. Още надушвам смрадта му.