Мици удря окончателния вариант на „Плащаницата“ в гърдите на режисьора.
– Влизам. Трябва да поговорим.
– Не знам какво...
– О, много добре знаете.
Мици влиза в прохладния вестибюл с под от ослепително бял мрамор със сивкави жилки. В просторния салон отдясно прониква ярка слънчева светлина. Полицайката прави няколко крачки навътре и се оглежда:
– Хубаво местенце. Много по-уютно от килията, която съм ви резервирала.
– Какво говорите, лейтенант? Казах ви всичко, което знам.
– Разберете, че нямам нито време, нито търпение да слушам лъжите ви. – Тя сяда на белия плюшен диван и потупва с ръка меките възглавнички. – Трябва да си взема една такава. Но май струват повече от месечната ми заплата.
Свенсон посяга към телефона на една стъклена масичка.
– Ще извикам адвоката си.
– Това е ваше право. Ако го направите обаче, ще трябва да се срещнем в участъка. Кажете му, че сте арестуван за възпрепятстване на разследване за убийство.
Режисьорът оставя телефона и сяда на едно кресло срещу нея.
– Правилно решение – хвали го Мици. – И така, сценарият, който ви дадох току-що, показва, че сте скрили информация от мен. Миналия път премълчахте за ДНК пробите, взети от плащаницата, за мюсюлманската следа, за Саладин и за монасите маронити. Кажете защо забравихте всички тези неща, господин Свенсон.
– Какво значение имат за вас тези неща?
– Голямо, защото точно сценарият е причината Тамара да бъде убита. Но вие знаехте това през цялото време, нали?
Той навежда глава, кръстосва пръсти и придобива умислен вид.
– Вижте, много ми е тъжно за Тами. Всички скърбим за нея. Какво точно искате от мен?
– Разкажете ми края на филма. – Тя посочва сценария върху страничната облегалка на креслото. – Тук липсва последната сцена.
– Тамара беше забележителен писател – отбелязва Свенсон, като взема сценария. – Любовта ѝ към писменото и говоримото слово отстъпваше единствено пред любовта ѝ към историята и нейните мистерии. Преди да напише „Плащаницата“, тя правеше проучване за древна група монаси воини – кръстоносци, които се борели срещу мюсюлманите в Светите земи.
– Чакайте, става сложно. Трябва да си водя записки. – Мици изважда бележник и химикалка от чантата си. – Добре, разказвайте нататък.
– Чували ли сте за рицарите тамплиери?
– Разбира се. Орден на монаси воини, нали?
– Точно така. Е, планинските рицари са същите, но още по-потайни и безмилостни. Орденът е създаден през пети век в Ливан от последователи на свети Марон, отшелника основател на маронитската църква.
Мици си спомня доклада на Хикс и твърдението му, че убиецът на Тамара е бил в Ливан.
– Каква е тази маронитска църква?
– Една от католическите секти. Признават върховенството на папата. Планинските рицари са нейни закрилници. Воини самоубийци. Отлично обучени войници, водили тайни кръстоносни битки.
– Тайни агенти и убийци по време на религиозните войни?
– Може и така да се каже. Но в същото време били монаси, отдадени на вярата. Когато не убивали, живеели в строг пост и молитва.
– Значи това са рицарите от „Плащаницата“, виновниците за убийството на Саладин?
– Точно така. – Свенсон поставя ръка върху сценария. – Отпечатахме всичко до потулването на смъртта на Саладин. В следващата сцена убиецът – един монах на име Ефрем – пада от коня си, докато бяга през планината, и умира. Така години наред маронитите не узнават, че опитът за убийство е бил успешен.
– Как са разбрали в крайна сметка? – заинтригувана пита Мици.
– Сред редиците на мюсюлманите плъзват слухове. Забелязват, че главатарят им се държи странно. Става по-нерешителен. Изглежда променен. Необичайно колеблив. Това не убягва на шпионите, а някои пленени мюсюлмани доброволно потвърждават информацията, за да умилостивят християните.
– Значи само слухове.
– Нима повечето исторически знания не се крепят на това? Помислете например какви други доказателства имаме за чудесата на Исус Христос освен описаните в Библията?
– Не съм историк, но разбирам какво искате да кажете. Добре, какво общо има всичко това с плащаницата на Христос?
– Плащаницата на Саладин. – Свенсон замълчава, за да ѝ даде време да осмисли чутото. – Ликът върху платното е на най-свирепия враг на християнството.
157
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Прессекретарят на полицията Адам Жажа седи до празното бюро на Мици Фалън и ѝ пише учтива бележка с молба да му се обади, щом има възможност.