– Хей, я се успокой. По-спокойно. Човекът даже не е арестуван. Дойде сам.
– Не е ли той?
– Искам само да го видиш, Джени. Ще можеш ли?
Харисън изглежда така, сякаш всеки момент ще заплаче. Гняв. Тъга. Ярост. Мъка. Емоциите ѝ са пълна каша.
– Да – заявява тя, като изгася цигарата. – Ще го направя.
– Можеш да вземеш кафето.
Харисън взема картонената чаша и тръгва след лейтенант Фалън по сивия коридор.
Мици я завежда до района за задържане. Джими Бърг си е тръгнал и на пропуска седи друг сержант.
– Свидетелка по случая „Бас“ – извиква тя на полицая, който прилича на Тайгър Уудс, но съвсем плешив. – Искам да погледне неофициално мъжа в килия едно.
– Заповядайте – отговаря той, като им махва да влязат.
Мици използва служебната си карта, за да отвори електронната ключалка. Бута тежката решетка, пуска Харисън да влезе и пак затваря зад нея.
– Не казвай нищо – инструктира я полицайката. – Само надникни през шпионката. Разгледай го добре, после се дръпни и ми кажи дали познаваш този човек. – Кимва към сивата врата вдясно.
Харисън спира. Опира буза в студения метал и надниква през дебелото стъкло в яркоосветената килия. Отначало не вижда нищо. После забелязва легнал мъж с оранжеви затворнически дрехи. Трудно ѝ е да види лицето му. Той сяда. Наглася възглавницата на леглото.
Сърцето на Джени се разтуптява силно. Тя се дръпва от вратата.
По ужаса, изписан на лицето ѝ, личи, че го е познала.
– Познаваш ли го, Джени?
Тя кимва, но не може да проговори. Мици я хваща за ръката и я повежда обратно навън.
– Кой е този мъж, Джени?
Младата жена си поема дълбоко въздух.
– Това е Чи... Чироза.
– Онзи от фабриката ли? Управителят?
Джени кимва:
– Да. Господин Джеймс. Приятелят на Ема.
162
ЖЕНЕВА – НЮ ЙОРК
Ник поглежда списъка с пътниците и влиза в първата от кабините на бизнес класа. Вътре има девет реда седалки, по три двойки на всеки ред. Компанията се състои от обичайните заподозрени – стегнати амбициозни типове със злобен вид, забили носове в айпади и лаптопи. Двама-трима директори на средна възраст, с прошарени коси и поналяти от консумацията на твърде много шампанско и мазни храни талии. Елегантна красавица с дълги крака тъкмо накланя облегалката си назад и се завива с одеяло. Погледите им се засичат за момент. Мимолетна среща. Пропусната възможност.
След аварийните изходи има още два реда по шест седалки, после – четирите главни отсека на икономичната класа. Ник дълго оглежда безкрайната редица, после се опитва да свърже мъжките лица с имената на пътниците, пътуващи за Лос Анджелис. Рето Рур и Щефан Заубер явно са швейцарци. И двамата са младолики, стройни мъже на среден ръст. Ник се приближава, за да погледне по-добре.
Двамата се държат за ръце. Рето обляга глава на рамото на приятеля си.
Ник ги задрасква в списъка. Не заради сексуалната им ориентация, а защото професионалните убийци не смесват работата с удоволствието.
Две малки деца скачат от седалките си и хукват към другия край на самолета. Явно им е омръзнало да седят при мама и татко и отиват при дядо и баба. Без да иска, Ник си представя как пътува с Каролина и сина си. Уморени, преситени, обичани, на връщане у дома след двуседмична екскурзия в Европа. Така и не успяха да качат Макс на самолет. Така и не стигнаха по-далеч от игрите в пясъка на Пойнт Дюм19.
Ник си налага да се съсредоточи. По осем места на всеки ред, разделени на една четворка по средата и по една двойка от всяка страна, общо трийсет и пет реда. Около триста мъже, жени и деца. Той оглежда бавно всички. Много бавно.
Мъжът, пътуващ сам на място 24А, привлича интереса му. Между трийсет и четиридесетгодишен, с къса черна коса, син анцуг и сиво горнище с качулка. Строен е, със спортно телосложение и изглежда спокоен, има тридневна брада и външността му подсказва, че не носи много багаж и си пада малко авантюрист. Погледите им се срещат и за секунда двамата мислено се подлагат на разпит. Ник поглежда списъка. Стив Брайънт. На място 24В е записана Кели Брайънт. Съпрузи. Още едно зачеркнато име.
Ник продължава мъчителния оглед до последния ред, неуморно се вглежда в лицата на всички мъже и проверява имената им в списъка, като пропуска дебелите пенсионери, хилавите тийнейджъри и инвалидите.
При второто преминаване между седалките спира и сяда на свободното място до един пътник на име Рико Агуеро. Рико е цветнокож, широкоплещест и около трийсетте. Изглежда като човек, който може да се справи в ръкопашна схватка. Пет минути по-късно Ник отново става и тръгва по пътеката. Рико е системен администратор от Манхатън, който може да отегчи до смърт дори светец.