165
ГАРДЕНА
С притисната пред устата кърпичка, Дан Еймис се отдалечава от сянката – и вонята – на старата талашитена къща. Вдишва дълбоко свеж вечерен въздух и се обажда, за да докладва за находката си:
– Изпрати патолога, шефе. Намерих труп на бяла жена, подредена в стила на Привидението, в спалнята на Ема Варли. Нашият човек е бил тук.
Картър и Мици слушат на високоговорител. Той закрива лицето си с ръка. Още една смърт – още едно убийство, което не е успял да предотврати.
– Мислиш ли, че е тя?
– Да. Вече доста се е разложила, но в дневната има нейна снимка и прилича – отговаря Еймис
– Добре. Стой там. Действай като първи полицай на местопроизшествието. Ще изпратя и криминалистите.
– Разбрах.
Картър се обажда на мобилния на Ейми Чан. Тя е работила по всички предишни жертви на Привидението, затова иска и този път да е тя.
Тя вдига след две позвънявания:
– Доктор Чан.
– Здравей, Тайлър Картър се обажда. Извинявай, че те безпокоя в неделя, но имаме още една жертва на Привидението. Може дори да сме хванали самия него.
– Сега ще си взема нещата.
– Жертвата се казва Ема Варли, двайсет и няколко годишна. Откриха я в дома ѝ в Гардена. Мици ще ти изпрати повече подробности на имейла. Еймис вече е там – каза, че е започнала да се разлага.
– Кажи на Мици да не ми праща нищо на имейла – работният ми компютър изгърмя онази нощ, а не мога да се свържа със служебния сървър. Изпратете ми адреса на есемес.
– Ще го направя. Благодаря.
Картър затваря стационарния телефон, изважда мобилния, пише адреса на местопрестъплението и го изпраща.
– Мици, би ли казала на Том да изпрати хората си там?
– Разбира се. Мога ли да споделя няколко идеи?
– Казвай.
– Мислех си две неща.
– Какви?
– Първо, за взлома у Джени Харисън и изчезването на телефона ѝ.
– Как си го обясняваш?
– Може би Привидението е убил Ким Бас и е смятал да убие и Джени. Имала е късмет, че не си е била вкъщи. Надрусала се и се събудила в леглото на непознат мъж.
– Момент на сексуалната разюзданост, който за разнообразие да спаси живота ѝ, вместо да го проваля.
– Може би понякога и на жени като нея им провървява.
– Изпратих екип да претърси къщата на Джеймс. Ще се обадя на Крис да потърсят и телефона.
Мици има още идеи:
– Ако Джеймс е ходил в апартамента на Харисън, може да е оставил отпечатъци и ДНК. В двора ѝ има толкова мръсотия, че може да намерим дори следи от обувки.
– Матюс ми каза, че легендарното ти дясно кроше е само за отвличане на внимание от гениалния ти мозък.
– Матюс да не приказва много, а да ми увеличи заплатата.
– Какво още се сети?
– Проверих в близките участъци. Нямат друго обаждане по повод Ким Бас освен това на Харисън. Джеймс е казал на Джени, че е звънял в полицията, но явно не го е направил.
– Или просто не са го регистрирали. В близкия час ще имаме информация за номерата, на които е звънял от домашния, служебния и мобилния си телефон. Накарай някого да провери дали няма обаждане до някой от участъците.
– Добре.
– Нещо друго?
– Това е.
– Тогава се погрижи за обажданията и после ела долу. Ще поговоря с лекаря и после смятам да разпитам господин Джеймс, да видим какво ще ни каже.
Мици поглежда часовника си. Работи вече дванайсет часа без прекъсване и не му се вижда краят.
– Надявам се да започне с „Признавам“ и да завърши с подпис – измърморва тя.
166
Лекарят съобщава на Тайлър Картър неприятна новина:
– Професионалното ми мнение е, че задържаният не е готов да бъде подложен на разпит.
– Какво? – изплюва Картър. – Не ми казвайте, че се хванахте на тази симулация.
– Не съм убеден, че симулира. Но това не е причината, поради която не можете да го разпитате сега.
– Защо тогава?
– Отворил е раните си. – Карл Дженкинс показва с ръка. – Просто е забил нокти в порязванията и е разкъсал шевовете. Болезнено и кърваво занимание. Трябваше да му сложат усмирителна риза.
– Абсурд. Готви се да пледира невменяемост.
– Може би. Но пак трябва да го пратите в болница.
– Няма да стане. – Картър се отдалечава. – Ако го изпратя в обществена болница, стотици хора ще бъдат застрашени. Осигурете му лечение тук.
– Искате да кажете, че разследването ви ще бъде застрашено.
– О, извинете – да, това също. Разследването ми на серийни убийства ще бъде застрашено. Има голяма вероятност мъжът, за когото сме сто процента сигурни, че е убил десетина жени, да се измъкне.