– От коя част?
– Бруклин. Близо до корабостроителницата.
Ефрем поглежда полицая в очите. Глупакът се опитва да отгатне етническия му произход. Опитва се да прецени дали е латиноамериканец, мулат, може би арабин.
– Ако се чудите, взел съм тена от майка ми, ливанска християнка, а хубавите черти от баща ми, който беше докер католик.
– Така ли? – Полицаят поклаща глава и му връща паспорта. На опашката винаги има някой отворко. – Приятно прекарване в Лос Анджелис.
– Благодаря.
Ефрем прибира паспорта в якето си. Забелязва Каракандес с друг полицай на няколко метра от него. За частица от секундата погледите им се срещат. Лицето на една дебелана отдясно на монаха е цялото в пот; изглежда, че всеки момент ще припадне. Той ѝ се притичва на помощ; една полицайка – също.
Ник се приближава и дискретно показва значката си на полицая, който току-що провери Ефрем.
– Откъде каза, че е онзи човек?
– От Ню Йорк, Бруклин. Забеляза, че гледам цвета на кожата му, и каза, че баща му бил кореняк нюйоркчанин, а майка му от Ливан или нещо такова.
– Ливан, така чух и аз.
Дебеланата пада като голям закръглен пън и хората наоколо надават уплашени викове. Тя се просва по очи на пода. Полицайката се навежда да види дали е добре.
Ефрем също се навежда да помогне. Да си помогне с пистолета от колана на полицайката.
174
БОЛНИЦАТА „СЕНЧЪРИ”, ИНГЪЛУД
Малко преди полунощ Робърт Уайнсток излиза от охраняваното отделение и Мици неуспешно се опитва да прочете изражението му, докато той се приближава към нея и Ди Матео. Сестра Доусън бързо излиза от стаичката си и изприпква при психиатъра.
– Здравейте, детектив. Отново моля за извинение, че ви накарах да чакате. – Уайнсток се обръща към сестрата. – Има ли помещение, където да поговоря поверително с полицаите?
– В моя кабинет. Моля, последвайте ме.
– Благодаря.
– Аз ще остана тук – казва Ди Матео и махва към болничната стая на Привидението.
Мици, психиатърът и сестрата отиват в малък кабинет в дъновото на коридора.
– Благодаря, сестра. Това е всичко. – Уайнсток затваря вратата след нея. – Добре, седнете, моля.
Мици го поглежда омърлушено:
– Ще ми се наложи ли?
– Мисля, че да.
Мици взема още един от натъртващите задника пластмасови столове, а лекарят се настанява срещу нея.
– Знаете ли правилата на Макнотън, детектив?
– Невинен поради невменяемост, нали? – отговаря тя със свито сърце. – Подарък от добрите стари англичани за и без това обърканата ни правосъдна система.
– Точно така. И според тези правила мъжът, когото току-що прегледах, е душевно болен. Няма никакво съмнение. Умът му е достатъчно бистър, за да си спомни името, адреса, възрастта и професията си, но спонтанните му монолози на латински, откъслечните разговори с Господ и дълбокото и постоянно желание да се самонаранява, са ясни признаци за крайна форма на психическа нестабилност. Нямам друга възможност, освен да започна процеса по настаняването му в подходяща медицинска институция.
Мици опира глава на ръцете си. Когато чуе това, Картър ще се самоубие.
– Тази вечер направих само предварителен преглед, но и това е достатъчно, за да установя, че има делюзии и много лесно може да покрие критериите на Макнотън за временна невменяемост. Най-просто казано, в момента, когато убива, господин Джеймс не съзнава, че върши зло. Той е заплаха както за обществото, така и за себе си.
– А какво мислите за теста „Полицай до рамото“? Този човек се е промъквал в къщите на самотни жени и ги е убивал в съня им. Би ли го направил, ако в стаята имаше полицай?
Уайнсток се подсмихва с разбиране:
– Може би. Но случаят на господин Джеймс не е толкова прост, колкото ви го представих.
– Нищо от това, което чух, не ми звучи просто. Значи нещо в мозъка, в гените или във възпитанието му го е накарало да извърши тези престъпления – всичко друго освен това, че е искал да го извърши.
– Детективе, моля ви. Разбирам негодуванието ви, но то няма да помогне.
– Съжалявам.
– Господин Джеймс отлично съзнава какво е сторил. Разбира защо сте тук и че смятам да го изпратя в психиатрична клиника. Въпреки това поиска да говори с вас.
175
ЛЕТИЩЕ ЛОС АНДЖЕЛИС
Падането на жената не разсейва Ник. Той нито за миг не отмества поглед от стройния мъж до нея, който се навежда към полицайката и посяга към пистолета ѝ.
Ефрем се завърта и стреля към тавана, преди някой да се приближи до него.