– Какви са шансовете му, Ейми?
– Трудно е да се каже.
– Не ме залъгвай. Кажи ми като приятелка. Да резервирам ли празненство за изпращане от службата, или да организирам погребение?
Ейми се усмихва мрачно:
– Следващите няколко часа ще покажат.
180
Четиридесет процента шанс. Тази мисъл не спира да измъчва Мици. Ник със сигурност е оцелявал и при по-тежки ситуации на улицата. Тя започва да гризе единия си нокът и се заглежда през прозореца, докато Ейми кара към участъка. Ако не го бе изпращала в Италия, това нямаше да се случи. Мици обаче знае, че няма смисъл да се обвинява – така няма да му помогне. Тя отхапва последното отчупено парченце нокът и се обръща към приятелката си:
– Направи ли аутопсия на мъжа, когото е застрелял Ник?
Ейми поклаща глава:
– Тери Джоунс я направи. Аз още работех върху Ема Варли, когато го докараха.
– Видя ли го изобщо? Как изглежда?
– За съвсем малко – отговаря Ейми. Знае защо приятелката ѝ се интересува. – Нищо особено. С черти на арабин. Спортно телосложение. Между трийсетте и четирийсетте. Не се вглеждах много.
– Къде го е улучил Ник?
– В главата.
Ейми почуква с пръст точно над носа си.
– Жалко. Мръсникът е умрял мигновено.
Пристигат в участъка и влизат.
– Ще ти се обадя по-късно – казва Ейми. – Имам да свърша доста неща. А, между другото, завърших доклада за плащаницата. Кажи ми, когато решиш, че ти се занимава.
– Благодаря. За момента не ми е важен.
– Не е. Нищо не е важно, когато приятел е в опасност. Все пак ще ти го изпратя с вътрешната поща.
– Благодаря. – Мици се усмихва. – Как мислиш? Фалшификат ли е, или е истинска?
– Ако изключим твърденията на скептиците и ненормалните – а повярвай ми, има стотици такива писания – бих казала, че отпечатъците върху плащаницата отговарят на мъж, който е бил разпънат и пробождан.
– Готова си да го потвърдиш пред съда, така ли?
– Вероятно, но ще искам тлъст хонорара, за да го направя.
Двете се засмиват. Ейми махва с ръка, преди да се обърне:
– Не се прибирай у вас, преди да ми се обадиш.
– Нямам такова намерение.
Мици се връща в отдел „Убийства“ и влиза в кабинета на Картър. Иска да се занимава с нещо, с каквото и да е, само и само да не си представя онези монитори, тръбички и несигурни шансове.
В кабинета заварва Картър и Том Хикс прави, опрели ръце в бюрото и наведени над някакви документи и прозрачни плаки. Хикс я поглежда:
– Какви са последните новини?
– Стабилен е, но все още е в критично състояние.
– Излезе ли от комата?
Тя поклаща глава:
– Не. Ейми Чан каза, че близките няколко часа ще са решаващи.
Хикс кимва:
– Навремето се смяташе, че най-тежките мозъчни увреждания се получават в момента на раняването. Сега знаем, че следващите часове са по-опасни. Говорим за отичане на мозъка и различни усложнения като спастична хемиплегия, хиперрефлексия, спазматичност...
– Не, Том – прекъсва го Картър. – Изобщо не говорим за такива дивотии. Ако държиш да описваш в подробности всички усложнения, намери си други слушатели.
– Извинявай, Тайлър, не мислех...
Мици кимва към бюрото:
– Какво гледате?
– Том е открил нещо необичайно. Необичайно и обезпокоително. – Картър подрежда една до друга три комплекта плаки с ДНК профили. – Ти си ученият, Том, най-добре ти обясни.
– На първата плака е ДНК отпечатъкът на престъпника, който е оставил следи в къщата на Тамара Джейкъбс и наетия лексус. Вече го свързахме с мъжа, когото Ник е застрелял снощи. Един и същи човек е.
Това е добра новина за Мици.
– Значи хванахме убиеца на Тамара, така ли?
– Да, а също и на Едуар Брусар – добавя Картър.
– Така е – потвърждава Хикс. – Остава да направим пълен ДНК тест, но това е по-скоро формалност. Сега виж втория профил. – Той показва съответната плака. – Това е от пробата, която Ник изпрати по куриер от Италия – микроследи от убиеца на Марио Сакони. – Ученият наслагва двете плаки. – Един и същи човек.
– Отпечатъците също съвпадат – добавя Картър. – Взехме няколко частични от тиксото, което Ник е отлепил от устата на убитата в Италия жена. Достатъчно добри са, за да докажем съвпадение.