– Няма нужда. – Мици осъзнава, че единственото, от което се интересува Нолан, са финансовите показатели. – Според статиите, които намерихме за нея, последно е работила по филм със заглавие „Плащаницата“. За какво става дума?
– О, неин ли е? – Нолан оставя телефона. – Религиозен трилър, свързан с Торинската плащаница.
Това привлича вниманието на Ник:
– За какво се разказва?
– Купете си билет и пуканки и ще разберете – с усмивка отговаря Нолан.
– И без нея ли ще го завършите?
– Разбира се. Сценаристи – под път и над път. Ще го довършим.
– Тамара имаше ли кабинет тук? – намесва се Мици. – Бюро? Някъде, където да държи записки, дневници, такива неща?
Нолан се почесва по веждата.
– Не знам. Ще извикам някого от „Личен състав“, за да говорите с него.
– В дома ѝ нямаше компютър – отбелязва Ник. – Нито в колата ѝ. Предполагам, че един сценарист би трябвало да има лаптоп, таблет или нещо подобно.
Директорът кимва:
– Логично е. Нещо друго?
– Бихме искали копие на сценария, върху който е работила – отговаря Мици. – Плюс вече заснетите кадри, ако имате такива.
– Не може ли да мине и без това?
– Няма как да знаем, докато не ги видим. Може да е загуба на време, но може да ни помогне да решим случая. Моля ви, просто ми осигурете копие от сценария.
Директорът въздъхва неохотно:
– Добре.
– И колегите ѝ – добавя Мици, сякаш ѝ е хрумнало между другото. – Трябва да разпитаме всеки, с когото е работила – режисьора и целия снимачен екип.
Нолан се намръщва:
– Има ли шанс да го направите без много шум и в свободното време на екипа? Може би след работа, за да не пречите на снимките.
– Разбира се, че има – усмихва се Мици. – Има Малък Шанс и Никакъв Шанс. Кой от двата предпочитате?
16
„АНТЕРОНЪС ФИЛМС”, СТУДИО 15
След петнайсет минути неловко чакане някой почуква на вратата на изпълнителния директор. Влиза слаба като сламка млада жена със светлокафяв като слама тесен костюм и поглежда Нолан. Той кимва към двамата полицаи.
– Аз съм Сара Кени – представя се жената. – Ще ви заведа на снимачната площадка.
Елегантно облечената възпитаничка на Харвард ги кара на около километър от офисите до друга бариера и там показва служебната си карта на охраната. Оставят електромобила и отиват пеша до най-голямата, по думите ѝ, снимачна площадка на студиото – огромно хале с размерите на три самолетни хангара, разкриващо невероятна гледка.
– Леле, изглежда, сякаш цялото Средновековие е пропаднало през тунела на времето и се е приземило тук – отбелязва Мици, която изведнъж започва да се чувства като развълнувана туристка.
– Трийсет и трета година от новата ера, за да бъдем по-точни – пояснява Сара с тон, подхождащ повече на учителка по математика.
Ник се усмихва:
– Хайде сега, какво са един-два века между приятели.
– Това, което виждате, е къщата на Пилат в Ерусалим – обяснява асистентката. – Господин Свенсон доведе цял екип специалисти, които няколко седмици наблюдаваха строежа, за да осигурят точно пресъздаване на историческата обстановка. Той е такъв перфекционист!
Мици веднага усеща, че има нещо:
– Вие май го харесвате.
– Не.
Младата жена леко се изчервява. После посочва към един район встрани от сцената със завеси, изгасени прожектори и самотно стърчащи камери.
– О, харесвате го. – Мици махва небрежно. – Мила, внимавай с действията! Не подозираш колко са злопаметни хората. Всичко, което правиш; всеки, с когото го правиш в самото начало на кариерата ти, има лошия навик да те преследва до края на живота ти.
Лицето на Сара придобива яркочервен цвят. Посяга към маса, покрита със сценарии, взема две копия и ги подава на двамата гости:
– Сцената, която предстои да бъде заснета, е веднага след екзекуцията на Христос.
В този момент мъжки глас извиква:
– Начало!
Двамата полицаи се зачитат в сценария.
ЕКСТЕРИОР. Къщата на Пилат. Нощ. Сградата е осветена от ярки факли в тучна зелена градина. Центуриони патрулират пред портата.
КАДЪР ОТВИСОКО, БАВНО ПРИБЛИЖАВА ПАРАДНИТЕ КОЛОНИ. СМЯНА НА КАДЪРА КЪМ...
ИНТЕРИОР
ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ седи на червено кресло със златни орнаменти върху висок подиум както подобава на поста му. Вдига неспокойно глава (поглежда в лявата камера) в момента, в който СЛУГА (извън кадър) обявява с официален тон: