Ник вижда бъдещето.
Един месец напред, за да сме точни. Вижда как яхтата му се отдалечава навътре в океана с издути платна, с една-две корди, влачещи се отзад във водата – вижда време, когато неща като този злощастен труп ще бъдат далечен спомен.
– Ник! Я се довлечи насам!
На света има само една жена, която си позволява да му говори така. Ник сваля ръката си и поглежда с присвити очи своята колежка и началник – лейтенант (трети ранг) Мици Фалън.
– Идвам! Имай милост.
Трийсет и деветгодишната майка на две деца е на двайсет метра пред него, вече нагазила в калифорнийските пясъци.
– Хей, дангалак – провиква се, – ще покажеш ли, че си най-бързият разследващ полицай, както съм те учила, или съм се объркала и си просто един обикновен ленивец?
Той се усмихва:
– Аз съм най-бързият разследващ полицай, госпожо началник! Какво е ленивец?
– Тропически бозайник с къс врат и дебел задник. Много е бавен и прекарва повечето време в спане.
– Завиждам му.
Мици го държи за топките още от първия му ден в отдела, вече пет години. Той тръгва послушно с нея към веещата се от вятъра найлонова лента на десетина метра от водата. Много скоро местопрестъплението ще изчезне, погълнато от негово величество прилива, този стар съучастник в много убийства.
Ник и Мици показват значките си на униформените полицаи, охраняващи района, обуват калцуни и отиват при съдебния патолог Ейми Чан – потомствена лекарка с китайски произход и мозък, по-голям от държавния дефицит.
– Здрасти, докторе – поздравява я безгрижно Мици. – Някакъв шанс дамата да е починала от естествена смърт? Довечера съм на мач.
Патоложката не ги удостоява с поглед. Добре познава Мици и Ник. Прекалено добре.
– Няма такъв шанс. Освен ако не приемем за нормално да влезеш да се къпеш облечена, след като току-що са ти извадили два зъба, изтръгнали са едното ти око и са ти прерязали гърлото.
– Леле, тоя зъболекар ще да е бил много некадърен – измърморва Ник, като се надвесва над трупа.
– Обама ще има да отговаря за много поразии – приближава се и Мици. – Не трябваше да се бърка в здравното осигуряване.
– Все пак очисти Бин Ладен. Можем да го смятаме като смекчаващо вината обстоятелство.
Ейми ги поглежда и поклаща глава с престорено неодобрение:
– Шегаджии! Нямате ли грам уважение към това, което се случва тук?
Ник я поглежда в очите. Между тях прехвърча искра. Мъничка, но все пак я има.
– Тонове уважение – отговаря той. – Просто много добре го прикриваме. Черният хумор е единственият начин да предпазим крехката си психика.
Ейми го поглежда игриво, като се опитва да изглежда строга:
– Бих го нарекла по-скоро мръсно подсъзнание.
Лейтенант Фалън минава покрай един криминалист, пресяващ пясъка, търсейки нещо, което може да е изпаднало от трупа. Заобикаля тялото, като го оглежда от различни ъгли, сякаш е произведение на съвременното изкуство, чийто смисъл все още не може да разгадае.
– Някакви лични документи?
– Не – отговаря Ейми. – Нали не очакваше, че ще имате такъв късмет?
– Трябваше да попитам. – Мици продължава да обикаля, вече по-бавно. Навежда се да разгледа крайниците на жертвата. – Имаш ли представа колко време е била във водата?
Ейми отново я поглежда:
– Стига, Мици, знаеш, че трябва да измеря телесната температура и да проверя данните за приливите. Твърде рано е, за да получиш учтив отговор.
– Само питах.
Ейми напъхва термометър през очната кухина в мозъка. Това ще ѝ покаже приблизителния час на смъртта с точност до три часа. Поглежда плискащите се вълни наблизо. След като се консултира със специалист по приливите и отливите, ще получи по-добра представа кога може да е издъхнала жертвата. Изважда ножичка, изрязва ноктите на трупа и ги прибира в пликче.
Мици все още виси над нея и тя от неудобство се опитва да ѝ каже нещо по-конкретно:
– Със сигурност е престояла няколко часа във водата, но по-малко от денонощие. За момента само това мога да кажа.
Изправя се, изтръсква се от пясъка и дава знак на двама санитари, които чакат отстрани с голям чувал от материя, която пропуска водата, но задържа твърдите частици.
– Хайде, момчета, опаковайте.
– Какъв изверг би направил такова нещо? – измърморва Ник, като оглежда разкъсаната обезобразена плът.
– Тук няма кой знае каква загадка – отбелязва Ейми, като сваля лилавите си гумени ръкавици и затваря металното куфарче. – Някой от особено опасните изверги, нали се сещаш – от типа, който го е правил и преди и няма да спре дотук.