– Защо го харесваше Ким?
– Не знам. Държеше се добре с нея. Купуваше ѝ разни неща. Не се срещат много такива мъже. Живее над магазина за плочки на „Източна шеста“ откъм магистралата за Помона. Не помня точно адреса. И внимавайте с госпожата, голяма е усойница.
– Ами семейството на Ким? Някакви вражди там?
– Както казах на униформения, тя нямаше близки. Изобщо не познаваше баща си, а майка ѝ я изоставила като дете във Вегас. Израснала е по домове и приемни семейства.
Вратата се отваря със скърцане и голямото лице на Дик Матюс се показва през пролуката.
– Фалън, ела за малко.
Мици поглежда Джени:
– Как да откажеш на такъв мъж?
Капитанът задържа вратата, докато тя излезе, после я затваря.
– Имаш ли новини от Ник Каракандес?
– Не, господин капитан.
– Тогава веднага издири този кретен и открий какви игрички си играе.
– Какво?
– Току-що ми се обадиха карабинерите от Торино. Днес нашият Ники и един частен детектив влезли с взлом в една къща, където впоследствие са намерени два трупа.
– Трупове?
Той я поглежда заплашително:
– Трябва ли да ти обяснявам какво означава „труп“?
– Не, господин капитан.
– Каракандес избягал, но преди това бърникал на местопрестъплението и откраднал веществени доказателства.
– Не може да бъде!
– Много си права, не може да бъде. – Матюс кимва към стаята за разпити. – Разкарай по-бързо тази отрепка, после намери нашето момче и оправи тази каша, преди да дойде комисарят и да ми скъса топките.
Матюс се отдалечава ядосано и Мици остава няколко секунди на място, преди отново да влезе в стаята за разпити. Налага си да не мисли за Ник, а да се концентрира върху другото убийство. Усмихва се пресилено на Харисън и продължава с въпросите:
– Ким работила ли е през последните няколко седмици?
Джени я поглежда неразбиращо.
– Имам предвид редовна работа, не нощната.
– А, разбрах. Работим на едно и също място. За жълти стотинки в един шивашки цех в Модния район10.
– Къде?
– „Фаид фабрикс“ на булевард „Уест пасифик“. Аз я уредих с тази работа.
– Какво правите там?
– Шием. Режем. Зашиваме разни неща. Главно чаршафи, завеси, такива работи.
Модният район на Ел Ей обхваща 100 улици и Мици познава всяка една от тях. Принудена да издържа цяло семейство с ограничен бюджет, тя бързо научи къде са евтините магазинчета и разпродажбите.
– Много котки, събрани на едно място – отбелязва тя. – Сигурно се стига до показване на нокти.
– Да, понякога, но през повечето време се разбираме добре. – Джени поглежда чашата си. – Може ли още кафе?
– Разбира се. Ще направим кратка почивка. Но първо ми разкажи за колежките си. Ким карала ли се е с някоя?
– Никой не смееше да я тормози – нито мен. Обичахме да се забавляваме, ако ме разбирате. Имаше шеги и подхвърляния, но всички ни уважаваха.
Мици задава въпроса по друг начин:
– Възможно ли е да сте стигнали твърде далеч? Да сте преминали границата?
– В какъв смисъл?
– Да сте дали повод на някого да ви намрази?
Харисън се почесва по веждата.
– Сега не. Имаше едно момиче, но напусна. Ема, Ема Варли. Натегачка – нали ги знаете тия. Толкова се напъваше да работи, че изглеждаше, сякаш всички други се скатаваме. От време на време я закачахме. – Харисън вдига два пръста към бузата си. – Има рождено петно и все се опитва да го крие, затова колкото повече се стараеше да го замаскира, толкова повече ѝ се подигравахме.
– Проявявала ли е агресия?
– Шегувате ли се? – изсмива се Харисън. – Не е способна на такова нещо. Тя е една смотана мишка.
– Мишките могат да бъдат опасни – питай слона. Тази фабрика, „Фаид фабрикс“, кой е собственикът? Някой господин или госпожа Фаид?
– Мъж е, но не се появява много често. Идва може би веднъж месечно. Има две-три фабрики в града, все за дрехи. Цехът се ръководи от управител на име Джеймс. Викаме му Чироза.
– Това е малкото или фамилното име?
Харисън се намръщва озадачено.
– Имам предвид Джеймс, не Чироза – уточнява Мици.
– Фамилно. Не знам малкото му име. Той е пълен идиот. – Джени се замисля за момент. – За да бъдем честни, през последните няколко дни се държи добре. Помолих го да звънне на вашите колеги, за да пита дали Ким не е загазила, дали не чака някой да ѝ плати гаранцията. – Тя отново посочва чашата. – Наистина имам нужда от кофеин. Ако не, трябва да ми позволите да дръпна една марихуана.
– Само кафе – отсича Мици. Посочва листовете, попълнени от Джени. – Ще кажа да сложат една кафеварка, докато дам тези имена на моите хора и проверя дали от отдел „Грабежи“ са поправили вратата ти.
– Може ли да питам нещо?
– Да?
– Защо се държите толкова добре с мен? Повечето хора ме мислят за курва и ме третират като отрепка. Защо вие не сте като тях?
– Може би защото не си отрепка. Може би просто животът ти е скапан и те прави да изглеждаш така. – Мици се връща до масата. – Преодолей тази криза и започни на чисто, Джени. Помогни ми да заловя убиеца на приятелката ти и ще направиш нещо добро. Измети миналото. Така ще живееш с мисълта, че заслужаваш ново начало.
Харисън кимва и за секунда Мици си мисли, че от думите ѝ може би ще има някаква полза. Ако беше хванала това момиче преди няколко години, може би щеше да успее да обърне живота ѝ към по-добро.
10 LA Fashion District – обширен район в центъра на Лос Анджелис с повече от 1000 магазина, дизайнерски ателиета и складове, известен като център на текстилната индустрия на Западното крайбрежие в САЩ. – б. р.
128
НИЦА, ФРАНЦИЯ
Урсула Брусар е скромно облечена с бяла копринена блуза и дълга синя плисирана пола. Единственият видим признак за богатството ѝ са перленият гердан на врата, масивната златна халка и годежният пръстен с огромен диамант на пръста ѝ.
– Знам, че ще ви прозвучи странно – казва Ник, когато двамата застават пред него в кабинета на Брусар, – но трябва да напуснете къщата, и то колкото е възможно по-скоро. – Поглежда Едуар в очите. – По-рано днес видях бившия ви колега, monsieur Брусар. Бил е изтезаван и убит в леглото си. Убиецът му е човек, който не се колебае да отнеме човешки живот. – Обръща се към Урсула. – Младата жена, с която Сакони е бил през нощта, също е била убита – след като е била вързана, а устата ѝ – запушена.
Урсула Брусар закрива устата си и се притиска до съпруга си. Той си придава смело изражение заради жена си.
– Знаете ли защо?
– И двамата знаем защо. – Погледът на Ник красноречиво показва, че няма да се остави да го залъгват. – Вие сте анализирали ДНК, взета, – тоест открадната, от Торинската плащаница, и някой иска да ви убие заради това, което сте открили.
Madame Брусар проговаря, преди мъжът ѝ да успее:
– Откъде взехте адреса ни?
– Даде ми го Ерика Кракси.
Тя кимва, после пита колебливо:
– Те добре ли са? Ерика и Роберто?
Ник решава да каже истината:
– Не съвсем. Роберто изчезна. Мислим, че все още е жив. Ерика е в безопасност. Лично се погрижих за това.
Урсула събира ръцете си и прошепва нещо на френски, което Ник нито чува добре, нито успява да разбере.
Едуар обаче я разбира. Той може да е правил много глупости в живота си, в повечето случаи за пари, но никога не пренебрегва съветите на жената, с която живее повече от трийсет години. Без да продума, отива до стената зад детектива и силно натиска дървената облицовка с дланта на дясната си ръка. Отваря се врата. Зад нея се вижда черен сейф с размери половин на половин метър. Брусар губи близо трийсет секунди, докато въведе сложния цифров код на ключалката. Накрая дръпва тежката стоманена дръжка и отваря вратата.
Ник поглежда часовника си. Десет минути са минали, откакто влезе в къщата. Шестстотин секунди, през които убиецът на Марио Сакони може да ги настигне.
Французинът изважда единственото нещо, което има в сейфа – запечатан плик с размер А4.