– Какво очакваше да докажете с тези ДНК тестове Тамара Джейкъбс?
– Да установи човека, който е бил увит с Торинската плащаница. Мислеше, че така може да докаже, че това е бил – или не е бил – Исус Христос.
– Как? – Ник се намръщва. – За тази цел трябва да има доказана ДНК проба от Христос.
– Не е задължително.
Ник е объркан.
– Е, как да не е? Ние постоянно се сблъскваме с този проблем. Вземаме ДНК от местопрестъплението, но трябва да намерим на кой заподозрян отговаря. Тамара е имала проба от плащаницата, но не е разполагала с ДНК за сравнение.
– Тя, не.
– Не разбирам.
– Тамара смяташе, че има друга проба. Не от плащаницата. А взета от кръста, на който е починал Христос.
132
ЛОС АНДЖЕЛИС
Докато Мици обсъди случая с Тайлър Картър и приключи с обработката на показанията от Джени Харисън, вече наближава полунощ. Няколко пъти се опитва да се свърже с Ник, но телефонът му е изключен.
Въпреки че би могла да извика такси на Джени или да я изпрати с някой униформен, тя решава да я закара лично до Бойл Хайтс. Не иска момичето да се попилее някъде и да остави в разследването дупка, по-дълбока от Големия каньон. Докато кара, Мици избягва да задава други въпроси около убийството. Мозъкът на Джени сигурно съвсем се е размекнал. Един неангажиращ разговор изглежда по-полезен.
Момчетата от „Грабежи“ са удържали на думата си и Джени благодарно отключва новомонтираната ключалка.
– Трябваше да прережем лентичка или нещо подобно – отбелязва тя. – Тук никога не е слагано нищо ново. – Обръща се към Мици. – Защо не влезеш да пийнем по едно? Имам водка.
– Не, благодаря. Скапана съм. Имаш номера ми – намери някой уличен телефон и ми се обади в понеделник. Може и по-рано, ако се сетиш нещо ново или просто ти стане кофти и имаш нужда да поговориш с някого.
– Благодаря.
Мици изчаква вратата да се затвори и ключалката да изщрака. После си тръгва. Светът е пълен с Дженита – самотни жени, изхвърлени от живота, които не могат да се върнат в правия път. Докато пътува към къщи, Мици мисли за снимката от видеозона, която намери под дюшека на Джени, и се пита дали някой ден младата жена ще се вземе в ръце и ще има щастието да се омъжи и да има деца. Въпреки всичко, което е изтърпяла от Алфи, самата Мици е готова да го преживее отново, ако това е цената, която трябва да плати, за да има Джейд и Амбър.
Тя спира пред къщата и влиза. Вътре е ужасно празно. Няма го Алфи. Няма ги децата. Само тя и самотата ѝ. Замисля се как ли ще живее, след като момичетата напуснат родното гнездо. Поглежда часовника си. Наближава един, но тя няма да може да заспи. Мислите ѝ започват да блуждаят. В Калифорнийския щатски затвор всички вече са заключени по килиите си. Институцията е предвидена за две хиляди затворници, но вътре са натъпкани два пъти повече. Полицаите наричат това „уют“. Лампите са изгасени. Във вонящия тъмен лабиринт се чуват странни звуци. Хиляди мъже – включително бащата на нейните момичета – лежат втренчени в тавана и размишляват върху постъпките, заради които са объркали така живота си.
– Продължавай да мислиш – изрича тя с твърд глас. Отваря хладилника и осъзнава, че е забравила да напазарува. – Хубаво си помисли какво изгуби.
Мобилният ѝ телефон иззвънява и тя го грабва от масата.
– Ало.
– Мици, Ник се обажда.
– Слава Богу! Какви си ги надробил, по дяволите? Матюс ще те разкости.
133
НЕДЕЛЯ СУТРИН
ФРАНЦИЯ
През прозорците във фоайето на хотел „Шератон“ прониква мека светлина. Утринта обещава денят да е по-топъл от обичайното за този сезон.
Ник и семейство Брусар са се разбрали да се съберат в седем сутринта и всички идват навреме. Едуар и Урсула плащат сметката, докато детективът седи в едно кресло и гледа как хотелът се пробужда.
Започва последната му работна седмица. Тази е основната мисъл, която занимава ума му. Това е началото на края. Краят на живота му като полицай и личните драми, свързани с него.
Той мислено си представя как ще протекат последните му няколко дни. През нощта разказа на Мици какво се случи в Торино и тя обеща още днес да отиде при Матюс и да му обясни всичко, включително причината да вземе улики от убийството на Сакони. Скоро двамата с Брусар ще кацнат в Лос Анджелис, а Урсула ще е в безопасност в Швейцария. Утре ще вземе показанията на Брусар и ще го предаде на някого, който ще поеме случая след неговото напускане. Във вторник, при малко късмет, всички веществени доказателства ще бъдат обработени и проверени. Трудно е да си представи какъв скандал ще гръмне, след като се разчуе, че има ДНК профил на Мъжа от плащаницата. На Адам Жажа и другите глупаци от „Връзки с обществеността“ ще им се отвори много работа.
Ник няма търпение да дойде четвъртък – дотогава лосанджелиската полиция трябва да е получила уверенията на френските власти, че ще закрилят Едуар и Урсула Брусар, и ученият ще може да се върне при обичаната си съпруга. В петък вечер Ник ще надига студени бири в някой шумен бар и ще се сбогува с колегите от управлението.
Семейство Брусар се приближават и го изкарват от размишленията. По лицата им личи, че нещо не е наред.
– Има стачка. – Едуар свива отчаяно рамене. – Наземните диспечери в цяла Франция.
– Изненадващи действия – обяснява Урсула. – Всички полети са спрени за двайсет и четири часа.
Ник хваща лицето си с две ръце.
– Не можем да останем тук. Не можем да чакаме цяло денонощие, това ще ни навлече само неприятности.
– Съгласен съм. – Едуар се обръща към жена си: – Можем да отидем с колата до Женева и да вземем самолет от там.
Ник няма представа на какво разстояние е Швейцария, затова пита:
– Колко ще ни отнеме?
Едуар свива рамене:
– Неделя е, няма много движение. Предполагам, че шест-седем часа, зависи дали ще спираме.
– Ще трябва да спрем – намесва се Урсула. – Немислимо е да пътуваме толкова без почивка.
– Хайде да тръгваме тогава. – Ник се изправя. – Колкото по-скоро, толкова по-добре.
– Ще поръчам да докарат колата – казва Едуар и тръгва към главния вход. – Можем да изчакаме отвън.
– Не. Вътре. Ще изчакаме до последния момент и тогава ще излезем.
– Добре, както кажете – смутено отговаря французинът.
Урсула се приближава до Ник, докато мъжът ѝ отива да извика пиколото.
– Той не е добре – споделя тя. – Не иска да говори за това, но е вярно.
– Какво му има?
Тя поставя ръка на гърдите си.
– Миналата година получи сърдечен пристъп. Аритмия.
– Това е смущение в ритъма на сърцето, нали?
– Oui. Получава ППС – преждевременни предсърдни съкращения. Лекарят казва, че е от стрес, може би и от прекаляване с кафето и цигарите. Накарах го да се откаже от пушенето, но от кофеина не може.
– Аз съм същият. – Ник се опитва да я окуражи с усмивка. – Madame Брусар, не искам да ви лъжа, все още не сте в безопасност. Ще направи всичко, за да предпазя вас и съпруга ви, но не съм сигурен, че мога да ви спася от стреса.
– Разбирам. Исках просто да знаете за състоянието му.
Едуар се връща към тях.
– Благодаря – обещава Ник, – ще го държа под око.
– Мерси.
– Колата е отвън – обявява ученият, като се усмихва спокойно. – Можем да тръгваме.
134
КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС
Джон Джеймс стои гол в осветената от свещи спалня. Между палеца и показалеца на дясната си ръка държи тънко ножче за бръснене. Буря от емоции и съмнения разкъсва душата му.
Погледът му е прикован във високото тясно огледало на гардероба. Без да мигне, нанася разрез в лявото си рамо – десет сантиметра надолу. Преди кръвта да потече, прави втори – петсантиметров разрез хоризонтално през първия. Наблюдава бавно появяващия се съвършен червен кръст.