– Добре – отговаря той, – но ще трябва да ме упътвате.
– На таблото има навигационна система. Нагласена е за крайната ни цел.
Ник взема ключовете, а семейство Брусар се качват отзад повече от доволни, че си имат и шофьор. Колата е автоматик и след като накланя седалката назад, Ник се настанява доста удобно зад волана. Задната камера за паркиране и свръхчувствителните предни и задни сензори му помагат да измъкне беемвето от двете коли, между които е притиснато. После той оставя сателитната система да го изведе през лабиринта от улички на „Рут дьо Валанс“, където компютърът услужливо го предупреждава, че след три километра има радар.
Мощният шестлитров двигател на беемвето плаче да даде малко повече газ, но Ник прилежно спазва ограничението на скоростта. Едуар му помага с дребни монети, за да преминат през пунктовете за плащане на магистрала А7, после се обляга назад и взема ръката на жена си в скута си. В огледалото Ник вижда, че са задремали. Няма нищо лошо – остават им още около два часа и двеста километра до целта. Поспете добре – мисли си той, като съжалява, че не може да направи същото.
Километрите си минават и след час и нещо Ник осъзнава, че съпрузите Брусар явно ще спят през по-голямата част от пътя.
Движението не е натоварено и американецът започва да изпитва удоволствие от шофирането на голямата лимузина. Осъзнава, че освен ако някой ден не се хване на работа като нечий личен шофьор, това вероятно е последното му качване зад волана на толкова скъпо возило. Следващата заплата, която ще вземе, ще е последната, докато не си намери нова работа.
При появата на първите табели за Швейцария той започва да чувства умората. Наглася климатика така, че да духа студен въздух в лицето му, и това малко го ободрява. Пейзажът зад редицата голи дървета от двете страни на магистралата леко се променя. Очарователните гледки от гори, езера и планини вече напомнят за хладната непристъпност на Швейцария в контраст с тучната зеленина на френската провинция.
Изведнъж отпред светват червени стопове. Колите спират по някаква причина. Може би неопитни шофьори, несвикнали с движението по магистралата. Ник отпуска газта и натиска спирачката. Педалът меко потъва. Не се случва нищо. Той започва усилено да натиска и отпуска с крак. Чува се съскане на въздух и педалът опира в пода. Колата не намалява. Спирачките не работят.
17 Роман сюр Изер – град в Югоизточна Франция, известен със своите равиоли – б. р.
145
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Мици седи и пие кафе, докато колегите ѝ регистрират Избавителя.
– Може да е самозванец – отбелязва тя. – Помисли ли за това?
– Помислих. Не е.
– Чакай малко. Абстрахирай се от това, че е смахнат и изглежда като слепец, който се е опитал да се обезкосмява с бръснач. Единственото, което е направил господин Избавителя досега, е да каже имената на жертвите на Привидението. Имена, които бяха публикувани във вестниците.
– Знам. Имай ми доверие, това е нашият човек.
– Защо? Защото е религиозен фанатик? Ела да обиколим храмовете в Ел Ей – басирам се, че ще намерим цяла дузина още преди обед.
– Не се съмнявам. Слушай, имаме ДНК от Привидението. Очевидно следващата ни стъпка е да вземем проби от Избавителя и да проверим дали съвпадат. Ако не съвпадат, ще го пуснем да си ходи.
– Логично.
Мици изважда телефона си.
Картър я спира:
– Не забравяй, че този откачен е дошъл увит с чаршаф. Подобен на тези, с които бяха увити труповете. Ще изследваме чаршафа и съм сигурен, че ще намерим върху него и други следи, не само от нашия човек. Обади се в лабораторията и архива. Аз ще събера подкрепления. Още кафе?
– Само подкрепления. – Мици натиска един бутон за набиране на предварително записан номер. – Зъбният ми емайл няма да издържи още една доза.
Картър влиза в кабинета си и вдига телефона. Успява да убеди една секретарка, един човек от администрацията и две стари кучета – Либович и Еймис, да прекъснат неделното си мързелуване. Ще използва двамата детективи за допълнителната работа, която трябва да се свърши.
Мици успява да се свърже с Хикс, единствения старши служител в лабораторията, за когото е сигурна, че би оставил всичко, с което се занимава, за да ѝ помогне:
– Том, може би имаме развитие по случая с Привидението. В централния арест държим един тип, който се появил увит в чаршаф. Трябват ни някои спешни изследвания. ДНК профил и експресна кръвна проба.
– За сравнение ли?
– Да, макар че Картър е убеден, че това е неговият човек.
Том Хикс е виждал как надеждите на много детективи, сигурни, че са хванали правилния човек, биват попарени.
– Веднага идвам.
– Благодаря. – Тя си спомня обаждането на Ник от снощи. – Освен това, ако провериш пощата си, може да намериш колет от Ник Каракандес от Италия.
– Италия ли?
– По случая с Тамара Джейкъбс. Изпратих го да търси следи. Пратил е няколко проби от местопрестъпление в Торино. Искаме да провериш дали съвпадат с уликите от къщата на писателката.
– Май се очертава натоварен ден. Всъщност тъкмо щях да ти се обаждам по случая с Джейкъбс. Завършихме анализа на котката и на килима. Нали си спомняш, че събрахме микроследи от тях?
– Да.
– Имаме човешки ДНК профил от частиците под ноктите на котката. Но има и друга добра новина. – Разпалено обяснява Хикс. – В пробите от килима намерихме останки от Glyptobothrus lebanicus и Pogonocherus ehdenensis.
Ентусиазмът му не успява да я зарази:
– Том, неделя сутринта е и аз не говоря патагонски. Преведи, ако обичаш.
Той въздъхва разочаровано. Ех, да можеше някой да разбере уникалността на откритието му!
– Едното е скакалец, а другото – бръмбар сечко. Общото между двата вида е това, че не идват от Америка. Ендемични са за планините Ливан и Антиливан.
– Ливан ли?
– Да, онази държава в Близкия изток. Сред частиците имаше също следи от литосоли – каменисти пустинни почви, каквито със сигурност има по стръмните склонове на Ливанските планини.
– Не съм сигурна какво значи това. Искаш да кажеш, че убиецът е бил наскоро в Ливан или идва от там, така ли?
– Именно.
– Добре. Ще ми пратиш ли генетичния отпечатък, след като дойдеш на работа?
– Разбира се. В момента пътувам натам.
Мици затваря телефона и вижда, че червената лампичка на апарата примигва. Пропуснати повиквания. Сърцето ѝ прескача. Може би момичетата. Тя отново вдига слушалката и натиска копчето на телефонния секретар. Механичният глас ѝ съобщава, че съобщението е оставено в пет часа вчера. По това време Мици беше с Джени Харисън. Дано нищо да не се е случило с Амбър и Джейд.
– Здравейте, детектив Фалън, обажда се Сара Кени от „Антеронъс филмс“. Казахте да ви се обадя, ако открия нещо ново по случая с Тамара. Не знам дали е важно, но може да ви помогне. Имате номера ми, обадете се по всяко време. Приятен ден.
Часът е едва осем, но Мици решава да приеме поканата в съобщението буквално. Включва се телефонен секретар:
– Това е телефонът на Сара. В момента съм заета. Оставете съобщение и ако не снимам филм със Скорсезе или братята Коен, ще ви се обадя. Чао, приятели.
– Сара, обажда се детектив Фалън. Оставила си ми съобщение. Неделя сутринта е, но ако...
– Ало – чува се гласът на истинската Сара.
– О, здравей! Току-що чух съобщението.
– Извинявайте, още не съм се събудила.
Сара замълчава за малко, докато седне в леглото и се разсъни.
– Няма проблем.
– Получих фактура за наемане на облак в офиса.
Мици решава, че не е чула добре:
– На какво?
– Облак. Не знаех, че Тамара има, но явно е имала.
Мици все още е тотално объркана:
– Притежавала е облак? Не ви разбирам. Какъв облак? Облак като... облак?
– Облак за съхраняване на информация. Вид цифрова база данни – големите компании като „Епъл“, „Гугъл“ и „Амазон“ предлагат такава услуга. Можеш да съхраняваш най-различно цифрово съдържание: документи, филми, снимки, музика. Облакът дава възможност да ги възстановиш, ако откраднат лаптопа ти или те оберат.