НУРЕДИН
Би трябвало да е достатъчно.
Приближава се до ФИКАР и зашепва на ухото му, като закрива устата си с ръка.
НУРЕДИН
Трябва да отида при жената на Саладин и да говоря с братята му. Те също трябва да участват в измамата.
ФИКАР
Ще изпратя най-верните си хора да те охраняват.
НУРЕДИН кимва.
НУРЕДИН
А недостойната леш на този продажен писар?
БАХИР
Лично ще се погрижа.
НУРЕДИН
Отрежи смърдящата душа от тялото му. Нека да се скита във вечността без нея, да гори в огъня на вечното проклятие.
Телефонът на бюрото иззвънява. Мици отмества поглед от сценария и натиска копчето на микрофона.
– Фалън.
– Детективе, обажда се полицай Фишер, Анди Фишер. Намерих колата на вашия заподозрян наблизо. Вътре има шофьорска книжка с негова снимка. Вече знаем името и адреса му. Да ви ги кажа ли сега?
– Не. Добре си се справил, Анди. Веднага слизам.
154
ЖЕНЕВСКОТО ЛЕТИЩЕ, ШВЕЙЦАРИЯ
Значката на Ник е достатъчна, за да им осигури превоз с кола на швейцарската полиция до летището, а на Урсула – с друга до дома на приятелката ѝ дипломатка в Женева.
След като купуват билети от гишето на „Луфтханза“, детективът отива директно в тоалетните. Заключва се в една кабинка, вдига капака на казанчето и неохотно пуска вътре празната берета. Колкото и да му се иска да запази оръжието, няма как да го прекара през скенерите. Наглася поплавъка, проверява дали казанчето функционира добре и се връща в чакалнята.
Двамата с Брусар едва успяват да разменят няколко думи в бързането да минат през регистрацията на багажа, митницата и паспортната проверка. После заедно със стотици пътници вземат тринайсетчасовия полет за Лос Анджелис с прекачване на летище „Кенеди“ в Ню Йорк. Скоро самолетът Боинг 747 се засилва по пистата и се издига във вечерното небе.
След като машината набере височина и всички могат да разкопчаят коланите, Ник ще намери главния стюард и ще поиска копие от списъка на пътниците. Смята да обиколи самолета и да провери всеки поименно. Едва след това ще се успокои и ще си позволи да се зарадва на прибирането у дома и на новия живот, който му предстои. Първо ще отплава на север, до Сан Франциско, после покрай Форт Браг и гористите брегове на Кресънт Сити, Голд Бийч и Флорънс. Може би ще продължи през Ниа Бей и ще се разходи до Виктория, Ричмънд и Ванкувър. По пътя ще си търси работа. Ще се запилее. Може би отново ще открие себе си. Кой знае?
Брусар докосва ръката му и го връща в настоящето:
– Мислите ли, че ще хванете човека, който е убил вашата писателка и се опита да убие нас?
При други обстоятелства Ник би отговорил оптимистично и положително. Би повторил стандартните полицейски уверения, че злосторникът ще си получи заслуженото. Но дните му в полицията са вече почти минало.
– Вероятно не – отговаря той. – Той убива в Щатите и в Европа, значи е професионалист. Тези хора умеят да изчезват безследно, както никой друг престъпник. Преминеш ли границата, полицията губи следите ти, преминеш ли на друг континент, самата ти следа изчезва.
– Но нали имате улики, проби за изследване, дати, маршрут на движение. Тези неща не помагат ли?
– Помагат, но много по-важно е да имаме добро описание на човека. А ние нямаме. Той е призрак.
155
ЛОС АНДЖЕЛИС
Мици взема шофьорската книжка от Анди – пътния полицай, намерил колата на заподозрения – и се връща в участъка, знаейки, че това е пробив в разследването.
През главата ѝ като електрически заряди минават идеи, осветяват всякакви възможности, осъществяват връзки. В същото време съзнава, че трябва да запази спокойствие, да не прибързва. Човек трябва да цени шанса си, да го използва правилно, да надгражда внимателно. Ако не го направиш, възможността се изплъзва между пръстите ти.
– Имаме нещо – обявява тя, като отваря кабинета на Тайлър Картър, и поставя шофьорската книжка на бюрото. – Нашият човек се казва Джон Джеймс и ако не греша, е началник на Джени Харисън и бивш шеф на Ким Бас.
Картър премества поглед от разхвърляните по бюрото документи от разследването към шофьорската книжка.
– Джон Джеймс. Може да е всеки.
– Знам, но нещо ми просветна, когато видях книжката. – Мици отваря бележника си. – Когато я разпитвах, Джени каза, че управителят на фабриката бил някой си Джеймс. Цитирам: „Мислех го за идиот, но през последните няколко дни се държи добре. Помолих го да звънне на вашите колеги, за да пита дали Ким не е загазила, дали не чака някой да ѝ плати гаранцията.“ – Затваря бележника. – Какво мислиш?
– Интересно... Може да се е опитвал да залъже Харисън, за да не се обажда в кварталния участък, а може наистина да е искал да помогне.
– Така е.
– Накарай някого да намери домашния и мобилния му номер и да провери дали наистина е звънял в някой участък.
Мици кимва.
– Харисън идва насам, нали? – добавя Картър.
– Не успяхме да я открием. Пратих униформени да претърсят квартала. Сигурно скоро ще я намерят.
– Добре. Кажи ми, след като говориш с нея и тя разпознае Джеймс.
– Разбрано.
– Междувременно ще пратя Либович да претърси дома му.
– Имаш ли заповед?
Картър я поглежда многозначително – намек да не пита. Тя се обръща към вратата и добавя:
– Трябва да изляза за около час. Ще се върна възможно най-скоро и ще разпитам Харисън.
Той кимва.
– Ако ти трябвам, звънни ми на мобилния.
156
БЕВЪРЛИ ХИЛС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Матиас Свенсон изтичва надолу по стълбите на взетата под наем луксозна къща. Някой кретен вече пет минути не спира да звъни и той е готов да му откъсне главата. Свенсон завързва колана на белия си хавлиен халат, който не закрива особено голяма част от загорялото му тяло и дръпва рязко вратата.
– Детектив Фалън? – Шведът се ококорва изненадано.
Мици удря окончателния вариант на „Плащаницата“ в гърдите на режисьора.
– Влизам. Трябва да поговорим.
– Не знам какво...
– О, много добре знаете.
Мици влиза в прохладния вестибюл с под от ослепително бял мрамор със сивкави жилки. В просторния салон отдясно прониква ярка слънчева светлина. Полицайката прави няколко крачки навътре и се оглежда:
– Хубаво местенце. Много по-уютно от килията, която съм ви резервирала.
– Какво говорите, лейтенант? Казах ви всичко, което знам.
– Разберете, че нямам нито време, нито търпение да слушам лъжите ви. – Тя сяда на белия плюшен диван и потупва с ръка меките възглавнички. – Трябва да си взема една такава. Но май струват повече от месечната ми заплата.
Свенсон посяга към телефона на една стъклена масичка.
– Ще извикам адвоката си.
– Това е ваше право. Ако го направите обаче, ще трябва да се срещнем в участъка. Кажете му, че сте арестуван за възпрепятстване на разследване за убийство.
Режисьорът оставя телефона и сяда на едно кресло срещу нея.
– Правилно решение – хвали го Мици. – И така, сценарият, който ви дадох току-що, показва, че сте скрили информация от мен. Миналия път премълчахте за ДНК пробите, взети от плащаницата, за мюсюлманската следа, за Саладин и за монасите маронити. Кажете защо забравихте всички тези неща, господин Свенсон.
– Какво значение имат за вас тези неща?
– Голямо, защото точно сценарият е причината Тамара да бъде убита. Но вие знаехте това през цялото време, нали?
Той навежда глава, кръстосва пръсти и придобива умислен вид.
– Вижте, много ми е тъжно за Тами. Всички скърбим за нея. Какво точно искате от мен?