– Разкажете ми края на филма. – Тя посочва сценария върху страничната облегалка на креслото. – Тук липсва последната сцена.
– Тамара беше забележителен писател – отбелязва Свенсон, като взема сценария. – Любовта ѝ към писменото и говоримото слово отстъпваше единствено пред любовта ѝ към историята и нейните мистерии. Преди да напише „Плащаницата“, тя правеше проучване за древна група монаси воини – кръстоносци, които се борели срещу мюсюлманите в Светите земи.
– Чакайте, става сложно. Трябва да си водя записки. – Мици изважда бележник и химикалка от чантата си. – Добре, разказвайте нататък.
– Чували ли сте за рицарите тамплиери?
– Разбира се. Орден на монаси воини, нали?
– Точно така. Е, планинските рицари са същите, но още по-потайни и безмилостни. Орденът е създаден през пети век в Ливан от последователи на свети Марон, отшелника основател на маронитската църква.
Мици си спомня доклада на Хикс и твърдението му, че убиецът на Тамара е бил в Ливан.
– Каква е тази маронитска църква?
– Една от католическите секти. Признават върховенството на папата. Планинските рицари са нейни закрилници. Воини самоубийци. Отлично обучени войници, водили тайни кръстоносни битки.
– Тайни агенти и убийци по време на религиозните войни?
– Може и така да се каже. Но в същото време били монаси, отдадени на вярата. Когато не убивали, живеели в строг пост и молитва.
– Значи това са рицарите от „Плащаницата“, виновниците за убийството на Саладин?
– Точно така. – Свенсон поставя ръка върху сценария. – Отпечатахме всичко до потулването на смъртта на Саладин. В следващата сцена убиецът – един монах на име Ефрем – пада от коня си, докато бяга през планината, и умира. Така години наред маронитите не узнават, че опитът за убийство е бил успешен.
– Как са разбрали в крайна сметка? – заинтригувана пита Мици.
– Сред редиците на мюсюлманите плъзват слухове. Забелязват, че главатарят им се държи странно. Става по-нерешителен. Изглежда променен. Необичайно колеблив. Това не убягва на шпионите, а някои пленени мюсюлмани доброволно потвърждават информацията, за да умилостивят християните.
– Значи само слухове.
– Нима повечето исторически знания не се крепят на това? Помислете например какви други доказателства имаме за чудесата на Исус Христос освен описаните в Библията?
– Не съм историк, но разбирам какво искате да кажете. Добре, какво общо има всичко това с плащаницата на Христос?
– Плащаницата на Саладин. – Свенсон замълчава, за да ѝ даде време да осмисли чутото. – Ликът върху платното е на най-свирепия враг на християнството.
157
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Прессекретарят на полицията Адам Жажа седи до празното бюро на Мици Фалън и ѝ пише учтива бележка с молба да му се обади, щом има възможност.
Знае, че тя няма да му обърне внимание, повечето полицаи правят така. Жажа разсеяно се завърта със стола наляво-надясно, после решава да се възползва от факта, че на отсрещното бюро няма никой. Отваря първо долните чекмеджета и започва да рови. Няма нищо интересно. Изпратен по факса договор, по силата на който лейтенантът упълномощава някаква адвокатска кантора да се занимава с развода ѝ. Много им здраве – голямо потене ще падне с клиент като Фалън. Има снимки на дъщерите ѝ, скрит запас от бонбони, крем за ръце, резервни тампони, клюкарско списание, пластмасова чашка с монети и две купчини стари бележници.
Интересните неща са в горното чекмедже. Копие от сценария на „Плащаницата“ и бележник с нови записки. Жажа отваря на последната попълнена страница. Има списък с веществени доказателства:
• Възможни отпечатъци от неизвестния посетител в хотелската стая на Ник.
• ДНК проба от медальона.
• ДНК проба от котката на Тамара.
• Косми от леглото на Сакони.
• Тиксо от устата на мъртвото момиче – вероятно с отпечатъци.
• Доклад за плащаницата (Ейми).
Пулсът на Жажа се ускорява. Той се оглежда. От коридора се чуват гласове. Няма време да запише всичко, което е видял. Той се втренчва в страницата и се опитва да запомни всичко. После затваря чекмеджето и се изправя точно когато двама сержанти влизат в помещението. Поглеждат го подозрително, докато бърза да се измъкне в коридора. Изтичва по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, и след няколко секунди се заключва в кабинета си.
Изважда непроследимия мобилен телефон, който използва в такива моменти. С треперещи пръсти набира номера на свръзката си. Казаха му, че монахът бил много способен. Най-добрият. Непогрешим. Е, на Жажа изобщо не му изглежда така.
158
БЕВЪРЛИ ХИЛС, ЛОС АНДЖЕЛИС
Мици седи в просторния салон, втренчена в лицето на режисьора милионер, и разсъждава върху онова, което току-що чу от него.
– Искате да кажете, че отпечатъкът върху Торинската плащаница е на мюсюлманския главатар Саладин, а не на Исус Христос?
– Това трябваше да е една от сензациите във филма. Наред с факта, че католическата и маронитската църква се опитват да скрият истината от векове.
– Звучи абсурдно.
Свенсон се засмива:
– Теорията на Тамара със сигурност звучи по-убедително от твърденията на католиците.
– Защо?
– Ами първо, ако последователите на Христос са открили плащаницата в празната му гробница, щяха да показват чудотворния му лик по целия древен свят, за да привличат нови вярващи и да разпространяват словото му, не мислите ли? – Свенсон започва да изброява проблемните въпроси на пръстите си. – Защо още тогава откритието не е документирано от независими източници? Защо плащаницата изчезва за няколко века и после изведнъж се появява в ръцете на богата западна династия като Савойската?
– Добре, достатъчно. Въпросите ви са уместни, но още не мога да разбера как католиците са започнали да почитат мюсюлманска плащаница.
– Откраднали са я.
– Какво?
– Много просто. През Средновековието и християнските, и мюсюлманските армии са разграбвали взаимно градовете и храмовете си. Когато открили заключено ковчеже, съдържащо плащаница с лика на брадат мъж, в надменността си приели, че е на Христос. Взели я, като мислели, че си връщат един от собствените си свещени предмети.
– А в същото време мюсюлманите не са искали да признаят, че Саладин е бил убит и няколко поколения са били залъгвани от самозванец.
– Именно. Историците дори описват Саладин като двама души. Едни го представят като кръвожаден злодей. Други твърдят, че бил велик държавник.
Телефонът на Мици избръмчава. Тя поглежда текстовото съобщение от Картър: „Хикс е готов. Харисън е тук. Къде си?“. Полицайката става от дивана.
– Трябва да тръгвам, но още не съм свършила с вас.
Свенсон става и я изпраща до вратата.
– Готов съм да ви сътруднича с каквото кажете. Само не ме забърквайте с адвокати и репортери.
– Ще се опитам – отвръща тя, като излиза на алеята. Поглежда халата му. – Между другото, или си купете по-дълъг халат, или се научете да седите така, че да не ви се виждат всички подробности.
159
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Криминалистът Том Хикс живее за моменти като този. Моментите, в които науката излиза на сцената и твърдите факти вземат връх над полицейската интуиция и свидетелските показания.
Щом вижда Мици да отива към бюрото си, Хикс се втурва през оперативната зала към нея.
– Хей! Имам резултати...
– Боже, Том! Почакай поне да си оставя чантата. – Тя взема бележката, оставена от Жажа. – Дребен негодник.
Смачква я и я хвърля в кошчето.
Хикс я поглежда обидено.
– Не говоря за теб – обяснява Мици. – За проклетия ни прессекретар. Кажи сега какво откри?
– Приключих с пробите по случая с Привидението – казва той, като оставя една папка на бюрото ѝ. – Но мисля, че това ще те заинтересува.