– Какво? Главната задача на монаха беше да унищожи откритията, направени въз основа на тези богохулствени проби!.
– Знам, но изглежда, че първоначалният източник е бил разделен и част от пробите са попаднали в лабораторията на лосанджелиската полиция.
– Тогава трябва да вземем мерки никога да не бъдат изследвани. Наш дълг е да направим така, че да не може да се докаже никаква връзка със Свещената плащаница.
– Съгласен съм, но тази работа трябва да свършиш ти, Андреас. Трябва от името на Светия отец да потърсиш съдействие от нашите приятели.
Патикос кимва.
– Това само по себе си обаче няма да бъде достатъчно. Разбираш, нали?
– Не ме поучавай за задълженията ми, Набил. Върни ме във Ватикана. Знам какво трябва да направя.
182
Дългият ужасен ден завършва с неочаквана лоша новина – Мици отново е привикана при Дик Матюс.
Смазана от умора, тя се повлича по дългите коридори към кабинета на капитана. Тревогите от последните дни са изсмукали и последната ѝ капчица сили. Секретарката ѝ се усмихва от бюрото и ѝ махва да влезе. Матюс седи начело на малката конферентна маса, Картър и Том Хикс са от двете му страни. Срещу тях – в красив черен костюм „Армани“ – е заместник-окръжният прокурор Мария Санчес.
Мария е олицетворение на всичко, което една жена може да мрази в друга.
Мици би могла да преглътне коравосърдечието, самовлюбеността и егоизма на тази кучка, която миналата година използва един случай с убийство на дете като лична рекламна кампания. Но никога не би могла да прости факта, че независимо от това, кое време на деня е, чернокосата юристка – която е с цели три години по-възрастна от Мици – винаги успява да изглежда наполовина по-млада.
Това е непростимо.
Мици спира в другия край на масата.
– Капитане?
– Седни. – Той махва към един стол. – Обсъждаме случая с Привидението и по-точно резултатите от ДНК тестовете на Том.
– Обсъдихме – набляга на миналото време Санчес, като хвърля на капитана заплашителен прокурорски поглед.
Мици никога не би седнала до прокурорката, затова се настанява срещу Матюс.
– С какво мога да помогна?
– Няма да съдим Джеймс. – Матюс замълчава, за да ѝ даде възможност да осмисли чутото. – Ще бъде изпратен в психиатрична клиника.
Санчес се покашля и отбелязва:
– Капитане, ако вашите хора успеят да свържат самопризнанията на Джеймс с убийствата на Варли и Бас, комисар Брадли ще направи публично изявление, че тези престъпления имат връзка с Джеймс, но той не е в състояние да бъде съден. Освен това ще обяви, че разследването на Привидението е официално закрито и не търсите друг извършител.
Матюс се почесва по тила и поглежда Картър:
– Пред обществеността ефектът е същият, както ако си спечелил делото. Случаят е решен успешно.
– На комисаря това несъмнено ще му хареса – казва Санчес. – Освен това случаят ще бъде приключен без изнасяне на неуместна информация и излишни разходи за данъкоплатците.
Картър я поглежда яростно:
– Под неуместна информация имате предвид научните открития на Том – открития, които американските граждани имат право да узнаят.
Тя махва пренебрежително с ръка:
– Не бъдете наивен. Деветдесет процента не биха ги разбрали, дори да отидете при всеки от тях и лично да му ги обясните.
– Защо? – намесва се Мици, като се опитва да запази спокойствие. – Защо се опитвате да заметете тези открития под килима?
Санчес въздъхва. Поглежда я снизходително:
– Ами помислете разумно. Представете си възможните последствия, ако съобщим всички факти. Рискуваме да дадем на адвокатите из цялата страна повод да започнат нова кампания за приемане на генетичните дадености като смекчаващо вината обстоятелство.
– Глупости. В целия свят има милиони примери за добри, достойни и спазващи закона граждани, които са близки – да не говорим за далечни – роднини на изнасилвачи, убийци и терористи. Те не са лоши хора. Гените им не носят зло.
– Мици е права – подкрепя я Картър. – Лошите хора са такива, защото сами са пожелали да бъдат лоши.
– Не можем да пуснем този дух от бутилката – настоява Санчес, като вдига дланта си. – Край на дискусията.
В стаята настъпва тягостно мълчание. Мици се пресяга, взема си чаша и си сипва вода от стъклената кана в средата на масата.
– Има и нещо друго – казва тя. – Нали?
Никой не отговаря на въпроса ѝ. Тя поглежда едно по едно лицата около масата.
– Хайде де, аз съм голямо момиче. Ще го преживея. Все пак нали затова съм тук. Имате нужда да приема решението ви, да кимам послушно и да преглътна тази крещяща политическа манипулация.
Матюс я изчаква да се успокои, след което казва:
– Мици, цялата тази работа с плащаницата е проблем – голям проблем. Ще ни създаде адски главоболия с италианците.
– Карабинерите ли имаш предвид?
– Да. На комисаря цял следобед му досаждат дипломати. Посланици. Не искат да споменаваме нищо за плащаницата, за незаконно взетите проби. – Матюс поглежда към Хикс. – Особено за резултати от тестове, които не са официално одобрени и са извършени зад граница, и за връзки със серийни убийци.
– Ха, естествено, че няма да искат – изсумтява Мици с все по-нарастващ гняв.
– Италианско-американските отношения винаги са били много добри – опитва се да я увещава Матюс. – И много важни за двете страни.
– Няма ли да кажеш нещо и за мафията?
Мария Санчес я поглежда строго:
– Решението е взето, детективе. Капитан Матюс ви извика само от учтивост. Окръжният прокурор и комисарят вече дадоха уверения, че няма да правите никакви коментари по случая „Тамара Джейкъбс“ или друго, свързано с Торинската плащаница, без тяхното изрично одобрение. – Прокурорката дръпва стола си назад и се изправя. – Всеки, който наруши заповедта, остава без работа и без пенсия. Приятна вечер на всички.
Мици се втренчва в пода. Сърцето ѝ тупти като след маратон.
– Госпожо прокурор.
Санчес спира с ръка на дръжката на вратата.
– Да, детектив?
– Когато отидете на неделната литургия – както съм сигурна, че прави всяка примерна католичка като вас – надявам се цялата църква да стане на крака и да ви приветства с аплодисменти, каквито несъмнено заслужавате.
Вратата на Матюс се затръшва толкова силно, че стъклото за малко да се счупи.
183
За Андреас Патикос не е проблем да вземе ключа за преддверието на папските покои. Светият отец отдавна спи, а охраната е свикнала да пуска стария грък късно през нощта, за да оставя документи или да изпълнява други задачи.
Когато влиза в тъмната стая, умът му е зает с обезпокоителна смесица от мисли за наука, религия и история. През вековете Църквата е почитала различни предмети като короната от тръни или копието, с което е бил прободен Христос. Но в никоя от пробите, взети от тях, учените не са намерили следи от кръв – човешка кръв, кръвта на Исус Христос, Божия Син.
Дори върху Торинската плащаница не бяха намерени биологични доказателства – досега, когато пробата бе открадната и изследвана по съвременни методи, по-напреднали от всичко, което Ватиканът е използвал някога. Сега може да се направи сравнение. Науката може да използва модерните си фокуси, за да унищожи устоите и същността на християнската вяра. Нещо по-лошо, би могла да раздуха отново историята за Саладин и да активизира мюсюлманските групировки.
Патикос не може да допусне това да се случи. Ако американската полиция не се поддаде на политическия натиск и реши да обяви резултатите от откраднатата ДНК, не бива да има нищо, с което те да могат да бъдат сравнени. Най-довереният съветник и най-стар приятел на папата влиза в спалнята на Светия отец. В стаята е прохладно и ухае на лавандула. Той се приближава до голямото легло, в което спи божественият представител на Господ на земята. На по-малко от педя встрани има малко инкрустирано със сребро ковчеже, съдържащо парче дърво, върху което е попаднала най-скъпоценната капка кръв на този свят.