Той усети силно смущение, невероятно паническо смущение. Любов? Разбира се, че я харесваше, обожаваше тялото й. Тя толкова често и го разсмиваше. Страшно държеше на нея. Но пък точно любов?
Усмивката й остана непроменена, но той забеляза тъгата в очите й под меката лунна светлина, която се лееше през прозореца.
— Няма значение — каза тя, но той знаеше, че не е вярно. — Аз имам толкова любов, че ще стигне дори за двамата. Ти нали ще обичаш детето ни, Джеймс? Независимо от това, че то ще бъде мое дете?
— Не ставай глупава, Джеси. Аз държа на теб. Страшно много. Ти си моя съпруга. Просто…
— Знам. Ти никога няма да забравиш, че и двамата обичаме конете, нали? Все още не знам дали обичам деца или не, но със сигурност ще обожавам нашето дете.
— Няма съмнение. Ти ще бъдеш чудесна майка.
— Ами ти, Джеймс?
— Аз ще бъда най-добрият от всички бащи, обещавам ти. Джеси, вече съм сигурен, че всеки в тази проклета къща е заспал. Ако обещаеш, че няма да викаш, ще те любя. — Той леко докосна гърдите й. — Огорчена ли си?
— Да, но ти винаги си толкова нежен. — Тя притвори очи, докато пръстите му бавно шареха по гърдите й под тънката ленена нощница. После провлечено каза във възбудата си: — Не мисля, че Маркъс и дукесата спят. Трябваше да видиш какви погледи й хвърляше той в гостната.
— Маркъс обаче няма да има късмет. Забрави ли? Антъни спи в тяхната стая. — Дланта му се разтвори върху корема й. Той усети издутината. Неговото дете беше вътре в нея.
— Грешиш. Антъни е при Баджър и Спиърс. Чух как Маркъс уговаряше Спиърс да го вземат. Чарлз е при Маги и Сампсън.
Джеймс се разсмя високо, след което бързо напъха края на чаршафа в устата си. Когато отново си пое спокойно въздух, той каза:
— С такава съпруга като дукесата се съмнявам, че Маркъс може да я остави на мира ден дори, да не говорим пък за цели два.
— Иска ми се да съм красива като нея, но не съм, Джеймс. Съжалявам, аз просто съм си аз.
— Ти комплименти ли си просиш, Джеси? Ако е така, не го правиш много сполучливо. Прекалено трогателен е тонът ти. Хайде сега да помълчиш. — Той се приведе и я целуна по връхчето на носа. Очите й бяха отворени и когато се доближи до лицето й, те се кръстосаха. Той пак се разсмя, но този път, без да се спира.
Те продължиха да си играят един с друг, да се гъделичкат, да се целуват по най-различни странни места от телата си, да се наслаждават на удоволствието си, до като изведнъж ръката на Джеси се обви около него, при което той забрави смеха си, забрави всичко, включително и съкровището на Черната брада, забрави собственото си име даже. Остана единствено усещането за нейната топла ръка, която го галеше. Той стенеше сладостно. Тя последва ръката си и не след дълго той усети топлия й дъх и език върху корема си и по-надолу… Това вече беше прекалено, помисли си той, но се молеше тя само да не стига до същото заключение.
Едва не изля спермата си в устата й. Беше въпрос на секунди, но той успя да я оттласне назад по гръб и се изпразни върху нея. В последните частици на този миг той я вдигна към устата си и й достави такова удоволствие, което я докара до състояние на истинска самозабрава. Когато отново влезе в нея, мощно и дълбоко, тя изпъшка, изви се нагоре към него и прошепна.
— Ти си великолепен, Джеймс. Целуни ме, за да опитам вкуса на моето тяло в устата ти.
Той обаче вече не беше на себе си, прехласнат от удоволствието.
Бяха минали поне пет минути, когато накрая с мъка успя да каже:
— Джеси, за малко да ми видиш сметката.
— Ако си мил с мене — прошепна тя и го целуна по обляното му в пот рамо, — друг път пак ще се опитам да ти видя сметката.
Джеймс изстена, а енергията му започна да се възвръща с бързи темпове. Малко по-късно той пак проговори:
— Ти ми каза, че си ме обичала още от четиринадесетгодишна. Джеси. Та ти винаги заставаше против мен, непрекъснато ми беше съперник, обиждаше ме, дори ме удряше всеки път, когато се състезавахме. Това със сигурност не е любов.
— Предполагам, че това е било нещо като зов за близост от моя страна — отвърна тя, ухапа го лекичко по рамото и се изкиска. — Не знаех какво друго да правя. Ти ме мислеше за противна хлапачка, имаше навика да ме поглеждаш с онези твои снизходителни погледи, които всъщност съвсем ясно показваха, че ти се иска направо да ме смачкаш. А аз просто не можех да понасям това. Трябваше да те накарам да реагираш по някакъв начин и затова правех всичко възможно, за да те изкарвам извън нервите ти.
— Та ти си ме подлудявала толкова пъти, че дори не мога да си ги спомня всичките. — Той започна да се смее. — Най-сполучливо обаче беше, когато се продъни през покрива на бащината ти конюшня и се стовари в хранилката със сено, а цялото ти лице беше покрито с намачкани краставици. И това беше само три месеца преди да се оженя за теб…