— Нямах намерение да падам — каза тя и го мушна с юмрук в корема, след което наведе глава и го целуна по мястото, където го беше мушнала.
— По-добре си помисли какво правиш в момента, Джеси. — Той изстена. Тя прошепна върху твърдата му плът:
— О, аз винаги знам какво правя, когато те обичам, Джеймс.
Ръцете й бяха меки и нежни, а устните — топли.
— Този път вече няма да издържа, Джеси.
Тя обаче добре се постара, за да се убеди, че той не казваше истината.
Тази нощ нямаше никакви кошмари, а на сутринта Джеймс каза:
— Знаех си, че ако наистина видиш това място с очите си на голям човек, тогава страхът ти безследно ще изчезне. — Той й се усмихна глуповато, целуна я по носа и излезе, като си тананикаше една от песничките на дукесата.
— Е — каза тя на празната стая, — явно е бил съвсем прав.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Храбрец е бил онзи, който пръв е хапнал стрида.
По изражението на лицето, което дукесата имаше на следващата сутрин, Джеси разбра, че и те с Маркъс също бяха прекарали една превъзходна нощ.
Малко преди обяд обаче всички бяха вече дълбоко натъжени. Бяха изчели още веднъж и двата дневника на Самюъл Тийч, при това съвсем подробно.
— Нищо — каза Маркъс. — Проклятие! Нищо друго, освен че ме отегчи до побъркване.
— Да го вземат дяволите! — обади се и Джеси. — Той повече изобщо не споменава за съкровището. Дали наистина не си е направил труда да го потърси?
— Явно, че не е — отвърна дукесата, въздъхна и поглади Чарлз по гръбчето. Той послушно се оригна, а тя му обясни какво добро човече бил.
— Тогава ни остава само замъкът — каза Джеймс. — Прекалено далече от целта. Безнадеждно далече всъщност, ако трябва да си говорим истината.
Даже Антъни беше помръкнал.
— Нека забравим за всичко това засега. Предлагам да се разходим край океана — философски отбеляза Баджър и всички излязоха.
Беше прекрасен ден, малко хладничък може би, но това съвсем не попречи на Антъни да тича като диво зверче по брега и да надава писъци всеки път, когато го застигаше някоя вълна. Дукесата седеше под един самотен дъб, който правеше поне някаква сянка от яркото слънце над главите им. Баджър беше взел лимонада и малко вкусни солени кейкчета, за които никой не знаеше кога ги беше направил, след като постоянно беше с тях, а пък през нощта сигурно спеше, но дали, наистина?
Мъжете бяха навили своите крачоли и си играеха волно, като Антъни — мятаха камъчета един но друг, смееха се радостно, тичаха и скачаха.
— Не е честно — каза Джеси, сви колене към себе си и ги обгърна с ръце. — Точно така правех и аз като дете. А сега се боя дори да подскокна, за да не нараня бебчето.
— Мъжете — отвърна Маги — си остават винаги деца.
— Да, но те се забавляват, Маги. На теб не ти ли се иска да тичаш с викове наоколо, да гониш вълните, да търсиш рачета, да се буташ с другите в пясъка и разни други такива неща?
Маги само потръпна ужасено и приглади една немирна къдрица, която се развяваше на всички посоки под силния океански бриз.
Дукесата се засмя:
— Безсмислено е, Джеси. На мен обаче може би мъничко ми се иска да повървя по края на водата. Такава невероятна красота, и всичко е толкова по-различно от мястото в Англия, където живеем ние…
Тя вдигна Чарлз, който току-що се беше събудил с прозявка, и започна да му гука, като му обясняваше какво голямо момче бил и как бебешките му прозевки били дори интелигентни. После го постави на едно одеяло и той веднага изпълзя към пясъка.
— О, Господи! — каза майка му и се спусна след него. — Трябваше да се сетя, че в момента, в който се събуди, ще ми се наложи да си направя доста добра гимнастика.
— Милият ми Сампсън има една идея — обади се внезапно Маги, но после само махна с ръка, сякаш й се прииска да не го беше казвала.
— Каква идея имал Сампсън? — полюбопитства Джеси.
— Той ми каза да не споделям с вас още нищо, защото искал първо да го обмисли малко повече. Но според мен той е страшно умен. Смята, че ключът за откриването на съкровището е свързан по някакъв начин с дневника на първата Валантайн, онзи, който все още не сме прочели.
— Но как би могло да стане това? — попита дукесата, като вдигна Чарлз от пясъка. — Първата Валантайн е била пра-прабаба на Черната брада.
— Може точно тя да е дала идеята на Черната брада къде да зарови плячката си — отвърна непринудено Маги. — Така поне мисли Сампсън. Тя, разбира се, не е знаела, че ще има съкровище някъде в далечното и неясно бъдеще, но просто е назовала някое идеално място, в което да се изкопае дупка, ако ме разбирате какво искам да кажа. Нали точно ти ни беше информирала, Джеси, че първата Валантайн била част от онази колония Роаноук и че заселниците в тази колония се придвижвали заедно с местните индианци? Може пък тези индианци да са били тук. Кой знае?