На другата сутрин Джеси стана от леглото, пълна с енергия. Тя срещна Баджър, който излизаше от кухнята и тихичко си ругаеше нещо под носа.
— Какво се е случило?
— Счупих си специалната дървена лъжица. Отивам в магазина на господин Гаскил, за да видя дали той няма нещо, с което мога да я заместя.
— Аз ще направя това. Ти си нужен тук, за да сглобиш пръта с останалите мъже.
Баджър само кимна, макар че явно беше объркан, и се отправи към буренясалата градина зад къщата, където се бяха събрали всичките мъже. Ръцете им бяха пълни с инструменти, а главите им — с идеи, коя от коя по-различна. Джеси чу как Маркъс изкрещя:
— По дяволите, Спиърс, ти въздух ли имаш в главата си! Едно подобно разклонение няма да го направи достатъчно здрав и ще се счупи от най-малкия напън.
Тя се провикна:
— Защо двама от вас не отидат до тресавището, за да забодат пръта и да видят колко е дълбоко до баласта? Мисля, че ще е най-добре да направите два пръта, за по-голяма сигурност.
Тя чу ожесточено мърморене и се усмихна, доволна като дете, което си е откраднало забранен бонбон.
— Мъже — чу Джеси зад гърба си гласа на Маги и се обърна. — Това е разумно предложение, но тъй като никой от техните въодушевени височества не се е сетил за него, тогава значи, не е подходящо.
— Но ще отидат — каза Джеси, — защото в идеята ми има логика, нали?
— Може би, не се знае — отвърна Маги. — Косата ти се е разбъркала, Джеси. Чакай, не мърдай малко. Трябва да се научиш да се пооправяш, след като Джеймс те е любил. Той е доста буйничък, нали? Това е хубаво.
Десетина минути по-късно Джеси си взе слънчевия чадър, защото само след един час слънцето щеше да прежуря жестоко, и тръгна към селото, което беше на не повече от миля разстояние. Тя си тананикаше, защото знаеше, че, така или иначе, съвсем скоро щяха да научат дали старият мошеник Черната брада наистина беше заровил някакво съкровище в онова тресавище. Тя поне искрено се надяваше да е така.
По пътя Джеси си пееше една от песничките на дукесата за вълненията във флотата на Негово величество. Ставаше дума за всичкия фасул и всичкия скорбут, с които моряците трябва да се примиряват. Тази песничка се пеела буквално навсякъде, беше й казал Маркъс. Във Външното министерство не можели да я понасят, защото били принудени да купят лимони, което им струвало доста разходи. С усмивка на уста тогава графът й беше признал, че жена му била агитатор-демагог, а това било забавно.
Тя остана безкрайно изненадана, когато Комптън Фийлдинг, собственикът на книжарницата в Балтимор, внезапно й се изпречи на пътя.
— Господин Фийлдинг! Ама че изненада! Какво правите тук, в Окракоук?
Той се усмихна и й подаде ръка.
— Радвам се на моята напълно заслужена едноседмична почивка. Искаш ли да те придружа до селото, Джеси? Тъкмо бях тръгнал да ви видя вас двамата с Джеймс. А ето, че ти се появяваш точно пред мен.
Тя го хвана под ръка и му се усмихна.
— Ти си много щастлива с Джеймс — каза той, дълбоко замислен, като човек, който трябва да плаща две сметки, но има пари само за едната. — Изненадан съм — вие двамата непрекъснато се заяждахте. Беше наистина забавно. Всъщност — продължи той и погледна нагоре към една малка чайка, която кръжеше над главите им — по едно време бях убеден, че ти си от онзи тип странни жени, които възхваляват Сафо, гръцката поетеса.
— Коя е била тази Сафо? Сигурно не е писала дневник, иначе щяхте да ми я дадете. Никога не съм чувала за нея.
— Не, не си, пък и не би могла. Ти си от Колониите, ти си жена, луда по конете, и не ти е нужно да знаеш, че преди толкова много столетия жените са възхвалявали любовта си една към друга. Тя е живяла в шести век преди нашата ера, на един остров на име Лесбос. Казват, че на този остров имало само жени. Днес са останали само отделни фрагменти от поезията на Сафо. Доста страстни стихове всъщност, не такава, каквито една нормална жена би написала. Престани да ме гледаш така глупаво, Джеси. Не ти говоря просто за духовна любов, каквато е любовта между майка и дъщеря или пък между две сестри, става дума за плътска любов — жена гали жена, целуват се една друга, телата им се притискат едно към друго…
Джеси, пребледняла, усещаше, че господин Фийлдинг се опитваше да я провокира, но не можеше да проумее защо.
— Не ви разбирам — каза тя бавно. — Защо ми говорите такива неща?