— Защото, мила ми Джеси, сега съм те пипнал и нямам намерение да те пусна, докато не получа своя дял от съкровището на Черната брада. Не цялото, естествено, че не. Сигурен съм, че няма да успея да го похарча цялото, но поне едно прилично количество от него ще ми е достатъчно, за да мога да замина за Европа и да доживея дните си там като истински цар.
В същия момент тя се закова на място и го погледна облещено. Винаги беше харесвала господин Фийлдинг, беше прекарвала часове в неговата книжарница, дори още повече, когато научи, че Джеймс остава дълго време там, а тя беше готова на всичко, за да го види. И книжарят винаги е бил внимателен с нея, никога не я беше пренебрегвал, предлагаше й книги за четене — предимно дневници, да, сега тя ясно си спомни това.
— Вие не можете да ме отвлечете, господин Фийлдинг. Това тук е Окракоук. Няма къде да ме скриете. Пък и защо ще ви е нужно това? Каква е цялата тая измишльотина за съкровището на Черната брада? — В момента, в който произнесе името на Черната брада, тя се отскубна от него, вдигна си полите и хукна обратно към къщата „Уорфийлд“.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Джеси беше в добра физическа форма, но фустите й се посукваха около краката, от което тя се препъваше и залиташе. Започна да се проклина, че остави Маги да я убеди да не носи бричовете си. Той я хвана много бързо. Скочи върху нея и я събори напред. Тя се задъха, усети силна болка в разранените си колене. Сега вече наистина се уплаши. Защо излезе сама? Защо поне за миг не се замисли? На никого всъщност не му беше направило впечатление. Всички бяха толкова развълнувани и улисани около съкровището, че никой не се беше сетил да я спре, нито Баджър, нито който и да е.
— Какво искате?
Той я вдигна грубо на крака и я обърна с лице към себе си. После силно я удари — първо по лявата, после по дясната буза.
— Повече да не си посмяла да ми бягаш, Джеси, иначе направо ще те убия! Точно от тебе нямам никаква нужда. Трябва само да изпратя една бележка на Джеймс, за да му кажа, че те държа и че искам своя дял от съкровището. Подчинявай ми се, Джеси, иначе ще те удуша още сега, тук, на това място. Както виждаш, аз изобщо нямам какво да губя вече.
Тя бавно кимна с глава, а мислите трескаво се въртяха в главата й — опитваше се да проумее всичко това, опитваше се да намери обяснение, да…
— Ела с мен. Моето убежище ще ти хареса. Там съм вече от два дни. Слава Богу, че още не са започнали зимните бури. Проучих всичко за тукашните места, преди да тръгна насам. Не исках да стане така, че накрая да се удавя само защото корабът ми е заседнал върху някоя от онези вечнодвижещи се плитчини.
— Тук бури се появяват по всяко време.
— Да, но сега няма да се появят. Просто имам вътрешно усещане. Поне късметът още не ми е изневерил.
Тя тръгна до него. Скоро двамата се отклониха от издълбаната с коловози пътека към селото и се отправиха към океана. По пътя той й заговори съвсем естествено:
— Толкова дълго си мислех, че си била любовница на жени. Много мъже познават страстта към други мъже, но не са чак толкова жените, за които съм чувал нещо подобно. Наблюдавах те и бях сигурен в предположенията си — заради това, че все подражаваше на мъжете, носеше бричове, онези смешни стари шапки, пък и косата ти беше разчорлена и вързана на плитка. „Да, мислех си аз, тя е ученичка на Сафо.“ Тъкмо тази е причината, Джеси, заради която Алън Белмонд се опита да те убие.
Джеси, която никога не си беше представяла дори, че две жени биха могли да се целуват така, както тя се целуваше с Джеймс, само го гледаше втренчено и клатеше глава в недоумение.
— Алън Белмонд? Какво говорите? Този път съвсем нищо не мога да разбера.
— Той сам ми каза, преди да го очистя — е, трябваше съвсем малко да го принудя, — че се е опитал да те убие, защото бил сигурен, че Алис щяла да се разведе с него, за да живее с теб, да ти бъде любовница. Не че беше отвратен точно от тази възможност. Беше отчаян, мила моя, защото не можеше да си позволи да загуби нейните пари, а щеше да стане точно така, ако тя го напуснеше. Баща й, който не е глупак, се беше погрижил добре да осигури богатството й в нейна полза. На Алън често му се налагаше да се унижава пред него само и само да получи достатъчно пари, за да си плати хазартните дългове. Ето защо той се опита да те убие. Ако си спомняш, аз те дръпнах от онази каруца и ти спасих живота. Това беше чиста случайност, но съм благодарен, че точно тогава бях там. Разбираш ли, вече знаех, че ти ще ми потрябваш, и затова, когато открих, че Алън Белмонд е този, който иска да те убие, трябваше веднага да отстраня тази заплаха. Ти ми трябваше жива и аз го убих. Спасих теб. На мен трябва да си ми благодарна за това.