Джеймс стоеше край голямата остъклена врата на балкона.
— Боже мой — каза той на себе си, докато палеше пура. — Джиф беше прав. Но какво е правила тя тук?
Той се зачуди дали е била поканена. Сигурно. Но и за миг дори не можеше да си я представи с нещо друго, освен с опърпани панталони и с онези нейни развлечени ризи и палта. Не, тя не би могла да приеме покапа, която изисква от всяка жена да е истинска дама. Загаси угарката с крак, обърна се изведнъж и се отправи към конюшните.
— Това шосе има нужда от малко ремонт, не мислиш ли, Джеси? Ето, Лайлак4 например се е препъвала тук поне десетина пъти.
Тя едва не падна от Бенджи, толкова се стресна. Сигурно беше яздил в тревата встрани от пътя.
— Джеймс! О, Боже, какво правиш тук?
— Видях те и тръгнах след теб. Не повярвах на Джиф, когато ми каза, че те забелязал със залепен нос на прозореца да ни наблюдаваш. После излязох на балкона и те видях, че се измъкваш през задната порта. Защо беше там, Джеси?
— Не съм била.
Тя не каза нищо повече. Когато той се метна на седлото на своя кон, Джеси вече я нямаше. Но тя яздеше дванадесетгодишния Бенджи, добродушен и бавен, затова само след няколко минути Лайлак вече препускаше редом до нея. Джеймс се приведе и отбеляза:
— Още малко, и шапката ти ще хвръкне. Ама то пък, нали косата ти е винаги сплъстена, нищо чудно и да я задържи.
Тя не го погледна, само бързо притисна длан върху главата си.
— Всъщност тази мекица ми прилича на някоя от старите шапки на Ослоу. Може би той ти я е подарил, след като вече е станала толкова стара и жалка, че се е отказал да я носи.
Тя светкавично се извърна към него и ако устните й в този момент можеха да се навият на фунийка, сигурно щеше да го направи. Изглеждаше по-вбесена дори от Джеймс през онази сутрин, когато Гранд Мастър беше захапал неговото рамо вместо кобилата, на която трябваше да се метне.
— Върви по дяволите! Не съм длъжна да разговарям с теб, Джеймс. Махай се!
Бенджи забави ход. Джеймс знаеше, че Джеси няма да юрне бедното старо добиче по пътя. Скоро и двамата вече крачеха с нормален ритъм, но Бенджи леко се задъхваше. Лайлак тръсна глава и изпръхтя.
— Кобилата ти се държи точно като теб — отбеляза Джеси, вторачила поглед точно между ушите на Бенджи. — Противна и припряна. От Англия ли си я докарал?
— Да не би да не харесваш английския ми акцент? — попита той, като провличаше всяка дума с възможно най-високомерното британско произношение, което можеше да постигне.
— Звучиш като педераст.
Джеймс рязко дръпна юздите на Лайлак и кобилата се отмести встрани:
— Какво каза?
— Добре ме чу какво казах.
— Откъде, по дяволите, знаеш тази дума. Никоя жена не я произнася, още по-малко пък знае какво означава тя.
Джеси бавно се обърна и го изгледа. Луната беше точно зад нея, очертавайки старата й шапка и сплъстените й червенокоси кичури, които висяха от двете страни на лицето й.
— Аз не съм глупачка. Просто чета много — бавно произнесе тя.
— Въпросът тогава е, какво четеш?
— Всичко. А в случая съм съгласна, че педераст съвсем определено е дума, подходяща за мъже.
Джеймс се плесна с ръка по челото:
— Направо не мога да повярвам! Наближава полунощ. Ние сме в Балтимор, което означава, че може да ни завали всеки момент, и ти знаеш какво е педераст. Не, по-лошо дори, нарече мен, че съм такъв.
— Наистина звучиш като такъв, когато говориш с тоя идиотски акцент. Правиш го, за да изглеждаш по-важен, за да се различаваш от нас, колониалните заселници. За да ни караш всички да се чувстваме по-долу от тебе. И защо? Защото братовчед ти бил някакъв проклет английски граф. Искаш всички да забравят, че и ти самият си половин колонизатор. Ти си измамник, Джеймс.
Искаше й се да шибне Бенджи и да препусне с него в галоп, но знаеше, че не може да го направи.
— Измамник ли? Ами ти, хлапачко? Ти, с твоите мъжки дрехи, с косата ти на вещица, която се влачи надолу по гърба ти. Приличаш на някой от ония хулигани, които мятат камъни по прозорците горе, във Фелс Нойнт. Не, ти не си дори и измамница. Може би баща ти те е сбъркал. Ти си жена само защото тялото ти веднъж месечно те подсеща за това. — Той не обърна внимание на нейното изръмжаване. — Та значи, я ми обясни какво правеше тази вечер на празненството на сестра ми?
Тя беше така безмълвна, както тъмните облаци над главите им.
— Е? Не можеш ли да си отвориш устата? Толкова ли е възмутително онова, което трябва да чуя?
Тя потрепна и той продължи да я тормози:
— Мога да се обзаложа, че знам за какво си била там. Разглеждала си всички мъже. Сигурно си се опитвала да откриеш някой с ръст, близък до твоя, за да можеш да се намъкнеш в дома му и да откраднеш част от дрехите му. Само милостивият Бог знае, че майка ти никога няма да разреши да си купуваш мъжки дрехи. Този път познах, нали, Джеси?