— Това ми е за първи и последен път. Кълна се.
— Гледай наистина да е така.
— Той е точно копие на баща си — заяви госпожа Уилхелмина Уиндам на всеослушание в гостната, като гледаше към своя едноседмичен внук. — Брадичката му е красива като тази на Аполон.
— Аз пък мисля, че прилича на моята малка Джеси — каза Поршия Уорфийлд. — Само погледнете тези зелени очи и тази сладка трапчинка. Джеси имаше точно такава трапчинка, но после й изчезна, когато беше някъде около петгодишна.
— Хич не си го измисляй това за трапчинката — пресече я Уилхелмина с нескрито презрение. — Тя никога не е имала трапчинка. Моят Джеймс е този, който действително има трапчинка. Що се отнася до очите, те винаги си сменят цвета, но това миличко детенце няма да си ги промени. То ще има зелени очи — точно като Джеймс, а тяхното зелено е много по-красиво и по-дълбоко, отколкото зеленото в очите на Джеси.
Джеймс гледаше ту майка си, ту тъща си и накрая каза:
— Аз пък мисля, че прилича най-вече на Белини, моя тригодишен жребец, когато току-що се беше родил. — Той избухна в буен и продължителен смях, когато двете баби се обърнаха към него. Гневно възмущение беше сковало всичко онова у тях, което все още не беше сковано от възрастта. — В края на краищата синчето ми също потреперваше така, беше мокро и почти плешиво, но пък имаше най-сладката устица, която непрекъснато отваряше, за да покаже ей такъв език, почти като дланта ми. Също като Белини, когато дойде на бял свят.
— Джеймс, това е пълна глупост! — заяви неговата маминка. — Ще престанеш повече с подобни сравнения.
— Да, Джеймс, моят внук определено е красив. Просто няма съмнение, че е съвършен.
— Вие само почакайте да се разпищи. Тогава ще излезете от стаята със запушени уши — усмихна се Джеси на спорещите. — Всъщност — каза тя замислено, — струва ми се, че вече му е време да си даде сметка, че е страшно гладен.
Всички се загледаха в белия вързоп в ръцете на Джеймс.
Само след миг Тейлър Джеймс Уиндам нададе такъв рев, че кристалните чаши на полицата потрепераха.
Декември, 1825 Йорк, Англия
Денят, в който Джеси Уиндам победи всички
Само след минута Джеси осъзна, че всички жокеи около нея я пазеха от неколцината жокеи от други конюшни. Отпърво й се прииска да им се разкрещи, да ги наругае с всички мръсни думи, които беше научила още като дете в конюшните. После обаче се разсмя. Е, добре, нека тогава да я настигнат. Тя ритна Дорсет по охранените му хълбоци и полетя напред. Вятърът развяваше косите й, въздухът жулеше лицето й и тя усещаше как близо половинтонният кон под нея с все сила блъска копита по пистата. Обожаваше този момент. Господи, толкова й бяха липсвали надбягванията! Тя бързо задмина целия шпалир от жокеи около себе си. Тогава забеляза един от тях с крайчеца на окото си. Знаеше, че никой самоуважаващ се жокей нямаше да я остави така лесно да спечели състезанието. Но тя го победи без усилия и се засмя, когато Дорсет прелетя задъхан през финалната линия. Останалите коне се струпаха в кръг около нея, а жокеите започнаха да мятат шапките си във въздуха и да я приветстват с възторжени викове. Джеймс единствен се приближи към жена си с ядосано изражение.
О, Господи, да не би да беше сляп? Нямаше нищо опасно, освен, може би, ако някой от нейните пазители случайно се беше блъснал в задната част на Дорсет. Тя обаче нямаше да позволи да се случи подобно нещо. Просто защото беше несравнимо по-добър жокей от всички тях.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? — Той я прихвана през кръста и я смъкна от коня. — Само се погледни! Косата ти стърчи на всички страни. И тая ужасна шапка — приличаш на някой просяк. Изобщо не знам какво ще правя с тебе, да те вземат мътните!
— Няма ли все пак да поздравиш победителя, Джеймс?
Той изведнъж млъкна, издърпа една от висулките иззад врата й и отстъпи крачка назад.
— Милостиви Боже, дари ме с повече търпение — промърмори той, после свали шапката на Маркъс от главата си, хвърли я във въздуха и извика високо: — Дано нашият син да е такъв чудесен ездач като майка си!
— Я виж, я виж — обади се насърчително дукесата. — Много добре, Джеймс.
— Ще те удуша, само да останем насаме, Джеси. Ти задмина твоите пазители. Остави ги назад да ти гълтат прахта и пет пари не даваш за собствената си безопасност. Ти… — Той се вторачи в нея с влюбен поглед. — Ти, Джеси Уиндам, си великолепна! — После грабна сина си от ръцете на Спиърс. — А ти какво мислиш? — попита той момченцето и го погъделичка по вратлето. — Според тебе дали трябва да удуша майка ти?