Беше я притиснал натясно. Тя се бе клела пред себе си, че никога няма да му позволи да я разобличи, но той успя. Винаги успяваше, когато си го поставеше за цел.
Джеси рязко се извъртя на седлото и му изкрещя:
— Исках да видя тебе, да те вземат дяволите, Джеймс Уиндам!
В този момент тя трепереше, защото знаеше, че току-що беше разкрила себе си за пълно унищожение. Чувстваше се гола и беззащитна. Зачака удара. Времето сякаш беше спряло.
Ударът не дойде. Вместо това Джеймс каза:
— Ама че странна работа, хлапе. Защо си искала да видиш мен? Дали защото Гленда е хвърлила око на бедната ми мъжка същност и ти си пожелала да се увериш, че съм достатъчно добър за нея? Че няма да я бия, ако се оженя за нея? О, да видяла си ме да зяпам ония нейни гърди, дето ги излага на показ при всеки удобен случай, и си искала да се увериш, че ще успея да се въздържа?
Джеси го зяпна с отворена уста. Той не я зарови в калта със своите подигравки, а я нарани много повече, отколкото изобщо можеше да си представи. Джеймс просото беше мъж, това е. Мъж, и поради това толкова слабоумен, колкото кучето на майка й, Прити Бой5, което насаме тя наричаше Малоумчо.
Тя продължи да го зяпа втренчено, затова Джеймс се смръщи и каза:
— Е? Гленда е причината, нали?
— Да — хладно отвърна тя. — Да, точно така. Аз се връщам у дома, Джеймс. Няма нужда да ме изпращаш по-нататък. Лека нощ.
С едно цъкване на език тя подкара Бенджи напред. За нейно облекчение Джеймс не я последва. Искаше й се да се обърне, но си наложи да не го прави.
Докато яздеше Лайлак към конефермата „Маратон“, Джеймс се чудеше защо изобщо се забърква в тази каша. Сестра му щеше да бъде много недоволна, че си беше тръгнал толкова рано. Джиф щеше да го ръчка в ребрата и да го дразни по най-противния и лукав начин, гложден от мисълта дали не беше излизал да се срещне с някоя по-специална персона. Като Кони Максуел например, която не беше сред присъстващите тази вечер. Джеймс трябваше да му каже още преди това, че синът на Кони си беше дошъл от Харвард, поради което и двамата щяха да почакат, докато Дани се върне на училище.
Една дъждовна капка го перна по носа. Проклятие! Той сръчка Лайлак да побърза, а тя много повече мразеше да я вали, отколкото да си напряга силите, затова се втурна като вихър към конюшнята си.
Ако Джеси беше загрижена дали от него ще стане добър съпруг за сестра й, значи и другите смятаха, че той й отделя доста специално внимание. Но той никога не го беше правил, по дяволите! Определено не харесваше Гленда. Тя го изнервяше, защото дясната й ръка шаваше по него винаги, когато танцуваха. Дразнеше го и с нейния вперен надолу поглед, и с вечните й приказки да види красивата Англия. Дали през пролетта, дали през лятото, или дори през зимата, това нямаше никакво значение за Гленда. Минутите, през които я бе слушал как рецитира стихове, се бяха оказали най-болезнените и живота му. Тръпки го побиваха при мисълта, че можеше пак да му се наложи да седи тихо и да я слуша как свири на арфа.
Когато наближи къщата, Джеймс беше прогизнал до кости, в лошо настроение и със смътния страх, че Гленда Уорфийлд беше вече по петите му, готова да се нахвърли срещу всеки, който му се противопостави за каквото и да било.
Посрещнаха го адски шум и врява.
Ослоу и десетина от момчетата, които помагаха в конюшнята, се въртяха из огромния двор, забравили за дъжда, и очевидно очакваха него. Старата Бес се щураше наоколо, размахвайки голям черен тиган. Томас стоеше и ред отворената врата, с внушителен вид, кръстосал ръце на гърдите си. Под прикритието на предния навес стърчеше, адски сърдит, Алън Белмонд. Някой беше откраднал Суийт Сузи от ливадата до конюшнята, докато Джеймс е бил на празненството в Попълтън.
„Чуден финал на цялата ми вечер“, помисли си Джеймс, наобиколен от крещящите си помощници и яростно ругаещия Алън Белмонд.
ПЕТА ГЛАВА
Шапката на Джеси, много стар подарък от нейния баща, пазеше добре лицето й от дъжда, но останалата част от тялото й бързо стана по-мокро и подгизна повече и от мъха под водопада на Езекия.
Яздейки с приведена глава, с две трети от своето тяло Джеси се чувстваше нещастна, а с останалата една трета — вбесена. Все едно, да върви по дяволите този Джеймс!
Но да върви по дяволите за какво? Какво й беше направил? Нищо, и тъкмо заради това тя го проклетисваше.
Когато чу цвиленето и тропота от копитата на няколко коня, идващи към нея, младата жена дръпна юздите и спря Бенджи.