— Е, добре, ако Белмонд няма вина, тогава ти си виновен, Джеймс. Защо не си пазил Суийт Сузи по-старателно? Моето малко момиче можеше да бъде убито, и то само защото си некадърен.
Алън Белмонд не пропусна да вметне:
— Оливър е прав. Всичко е само по твоя вина, Уиндам. Аз поверих моята Суийт Сузи на теб, и виж само какво стана. Да пукна, ако не отидеш в затвора. А може и ти да си наел ония двамата, за да я откраднеш сам.
— Идиот такъв! Да не си посмял да отправяш заплахи и абсурдни обвинения, Алън Белмонд! Джеймс не би откраднал никога нищо. Е, да, разбира се, освен една хубава победа в надбягване, но всеки добър жокей би опитал да направи същото.
Всички рязко се извърнаха, за да видят как Джеси Уорфийлд се вмъкваше с олюляване през вратата на гостната. Беше загърната с черно вълнено одеяло. Чернената й коса се беше сплъстила по гърба и около лицето, щръкнала над дебелата бяла превръзка около главата й. Пижамата на Джеймс от тънък бял лен, ушита от майка му, покриваше коленете й, но само едва-едва.
ШЕСТА ГЛАВА
— Какво, по дяволите, правиш извън леглото? — й изкрещя Джеймс, като в същото време се втурна да я хване, мислейки, че сигурно ще припадне. Но тя не припадна. Стоеше подпряна на вратата.
— Ами наложи ми се да… да стана по една лична нужда — отвърна тя. — После отворих вратата на спалнята и ви чух как всички се надвиквате. — Тя погледна към Алън Белмонд, който стоеше като закован за пода точно до хлътналото бледорозово канапе. Джеймс насмалко не се разсмя на глас при нейното изражение. Изглеждаше по-страшна дори от него, когато се събуждате след тежко препиване предната вечер. Тя пристъпи към Алън, решително вдигна юмрук и го размаха. — Да не си посмял да заплашваш Джеймс, Алън! „Маратон“ е най-добрата ферма за расови коне в Мериланд… с изключение на татковата и моята. Даже и да не бях минала оттам, Джеймс щеше да я намери. Нямаше да се успокои, докато не го направи. Ако си мислиш нещо друго, значи си пълен глупак. Аз й казвах на Алис да не се омъжва за тебе, но тя не ме послуша и виж само колко нещастна я направи. А сега пък обвиняваш Джеймс, че е откраднал проклетата ти кобила.
— Благодаря ти, Джеси — обади се Джеймс, който се чувстваше едновременно смутен и развеселен. Хайде, нали вече каза, каквото имаше да казваш, сега — обратно в леглото.
— Джеймс — намеси се Оливър Уорфийлд, като застана между него и дъщеря си, — Джеси е неомъжена. И затова не може да стои в дома ти без придружител. Проклятие, ще трябва и аз да остана тук! Имаш ли още една спалня?
— Обзалагам се, че ще трябва да ти я пооправят, татко — обади се Джеси и се облегна върху касата на вратата. — И моята спалня има нужда от ремонт, а е най хубавата в къщата. От тапетите, които някога са били зелени, сега цели ивици висят издути и всеки момент ще се обелят.
— Благодаря ти, Джеси — повтори Джеймс, макар че този път единственото му желание беше да й зашие шамар.
— Тия приказки за тапетите са пълна безсмислица. Не желая повече да слушам глупости. Още сега си взимам оттук Суийт Сузи — оповести Алън Белмонд. — Повече няма да рискувам нейната безопасност.
Джеймс спокойно изрече:
— Разбира се, Алън. Ослоу, накарай да почистят добре кобилката и да я приготвят за тръгване.
— Мисля, че ще сгрешим — каза Ослоу и се обърна към Алън Белмонд: — Сър, Суийт Сузи е все още разгонена — чухте какво каза Джеси. Най-лошото нещо, което можем да направим, е да я местим, преди да е престанала да се мята върху всеки срещнат жребец. Тя може да се нарани така. А тук ние ще я пазим.
— Както го направихте тази нощ ли?
— Ще разбера какво точно се е случило — отвърна Ослоу. — Аз лично ще я пазя.
— Прави каквото искаш, Алън — каза Джеймс. — На мен действително не ми пука. — Той хвана Джеси за ръката и я издърпа в коридора.
— Навсякъде ще се разчуе за това, Уиндам!
— Остави ме да го цапна, Джеймс — разпали се отново Джеси, като се опита да се отскубне от него.
Джеймс й се ухили и я стисна още по-силно.
— Можеш да го уплашиш до смърт и като му се изправиш пред очите.
— Толкова зле ли изглеждам?
„По дяволите!“, каза си той, като погледна бледото й лице и видя болка в зелените й очи — болка, за която беше сигурен, че само миг преди това я нямаше там. Дано не беше наранил достойнството й? Не, достойнство и на Джеси Уорфийлд не би могло да бъде наранено. Тя просто нямаше женско честолюбие, у нея женското не беше повече от…
— Не, просто изглеждаш много разпасано, сега си нещо като жена-пиратка. Направо си страхотна! Имам предвид оня изпепеляващ поглед, с който го изгледа. Той щеше моментално да му затвори устата. Жалко, че не можа да го задържиш по-дълго.