— Алис, от мисис Партридж разбрах, че не си яла почти нищо. Хайде сега, ето ти тук да си хапнеш малко кифлички. Да ти ги намажа ли с масло и ягодово сладко?
Алис я погледна с такова безпомощно изражение, че на Джеймс му се прииска да я прегърне и погали. Струваше му се, че повечето хора биха имали същата реакция към Алис. Но очевидно не и Джеси. Тя направо го сащиса, като изтърси:
— Слушай, Алис, до гуша ми дойде да те гледам такава. Или сама ще изядеш кифличката, или аз ще ти я натъпча в устата.
Това предизвика усмивка върху бледите устни на скърбящата. Крехките й рамене дори леко се понадигнаха. Тя стреснато вдигна глава, когато мисис Партридж се прокашля:
— О, мисис Уиндам! Джеймс. Моля, заповядайте. — Алис скочи на крака и Джеси знаеше защо. Всеки изпадаше в паника, когато мисис Уилхелмина Уиндам се появяваше на един размах разстояние. Тази жена я плашеше до смърт. В миналото тя успяваше да избегне срещите си с нея, но не и днес. Днес нямаше начин да се избяга от нея.
Уилхелмина погледна към Алис, върху чиито бледи бузи вече се бяха появили трескави червени петна, и каза:
— Вече три дни скърбиш, Алис. Алън Белмонд не заслужава повече от три дни да линееш тук за него, без да ядеш. Смазана си от шока, който си изпитала, когато си го намерила, а не от самата загуба. Слушай, аз също бих искала чаша чай и една от тези пресни кифлички, за които говореше Джеси.
— Да, госпожо — каза Алис и изтича вън от гостната.
Джеси се обади:
— Не знаех, че Алис можела да се движи така бързо. Възхищавам ви се, госпожо.
Уилхелмина погледна за миг Джеси, вдигна важно брадичката си и се обърна към Гленда, която сега седеше на ръба на канапето, цялата нащрек, готова да бъде огледана и оценена.
— Добре изглеждаш, Гленда, но тази твоя рокля е подкъсена твърде много. Освен това прекалено голяма част от бюста ти е изложена на показ. Ето, вземи. — Уилхелмина й подаде една бяла ленена кърпичка. Гленда я взе и се втренчи в нея безпомощно. — Разстели я върху бюста си, скъпа — обясни й с усмивка Уилхелмина.
— Ами ти, Джеси… Да, за да говоря с теб, първо трябва добре да се успокоя. Ти си си такава, каквато винаги си била. Е, поне не миришеш на кон днес. Нямам повече кърпички, иначе щях и на теб да ти дам една, за да си подпълниш нагръдника на тая рокля. Непременно ще говоря с майка ти. Необходимо е да има и рокли, които са шити само за теб.
Джеймс, който вече трябваше да е свикнал със своята майка, след като толкова години я беше наблюдавал в разгара на нейните акции, едва не се задави от раздразнение, когато каза:
— Мамо, мисля, че трябва да седнеш. А, ето я и мисис Партридж с чая и кифличките. Точно така, вземи си две. Слушай, Алис, престани да припкаш натам-насам. Искам да разговарям с теб. Ела с мен в кабинета на Алън, моля те.
Кабинетът на Белмонд беше тъмна стая с тежки кожени мебели, тъмнокафяв мъхест килим и стени, покрити с книги, за които Джеймс знаеше, че мъртвият никога не ги беше отварял приживе. Джеймс лекичко притисна с ръка Алис Белмонд, за да я сложи да седне на един стол, после приклекна пред нея и хвана нейните бели ръце със своите.
— Майка ми е грубиянка, Алис, но е права. Алън беше негодник. На твоите плещи остава едно голямо имение. Има и хора, които зависят от теб.
— Аз съм жена, Джеймс. Не разбирам нищо. Нито пък Алън някога ми е обяснявал каквото и да било. Той винаги казваше, че трябва да ме намира тук винаги, когато пожелае. Твърдеше, че това била единствената ми роля, а също и раждането на деца. Сега него вече го няма. Чувствам се някак смразена. И няма кой да ми каже какво трябва да правя.
— Ти обичаше ли го, Алис?
— Искаше ми се да го обичам, Джеймс. Ти знаеш това. Вярвах, че ще мога да го накарам да забрави Ърсюла, но той така и не успя. Все ми повтаряше, че Ърсюла никога не говори такива глупости като мен. Казваше, че тя никога нямало да хленчи, да се вайка и да се оплаква като мен. Не, от един момент аз престанах да го обичам. Предполагам, че сега Бог ще ме прати право в ада.
— Аз пък мисля, че ти по-скоро беше освободена от ада. Ще надживееш всичко това, Алис, повярвай ми.
— Родителите му вече идваха тук, за да ме осведомят, че бизнесът не бил доходен, че много съжаляват, но за мен нямало никакви пари. Аз и не се интересувам от това, защото баща ми ще се грижи за мен. Той даваше зестрата ми на Алън под формата на малки годишни вноски и Алън се вбесяваше от това. Баща ми вече ми каза, че ще ми продължи годишните вноски и че не било нужно да се омъжвам повторно, ако не го желая.