— Радвам се, Алис. Недей да се притесняваш и за проклетите му съдружници. Адвокатът на Алън, Даниел Реймонд, ще се погрижи за тези злодеи. Може и да не те интересуват парите, но трябва да има някаква справедливост. Чуй ме, Алис, фермата съществува. Мисля, че ще бъде добре за теб да понаучиш някои неща за поддръжката и управлението на една конеразвъдна ферма.
— Тъкмо това чух и от Джеси. Обеща ми, че тя самата ще ме научи.
Това го накара да замълчи за момент. Какво, по дяволите, целеше Джеси?
— Изобщо не съм знаел, че двете сте такива добри приятелки.
— О, да, вече от години. С Нелда и Гленда също. По-рано винаги съм била под непрекъснатото покровителство на мама и татко. После се запознах с Джеси, която беше толкова свободна, която си правеше точно онова, което си поиска, без да обръща внимание, когато майка й крещи по нея, без да се притеснява, че е изгоряла на слънцето или си е скъсала роклята, или пък че я е ритнал кон. Джеси винаги е била смела. А аз винаги съм била страхливка. Но тя твърди, че това може и да не бъде вечно. Че сега вече нямам съпруг, който да ми нарежда как да живея. Мога да правя, каквото си поискам, и да бъда такава, каквато поискам. Тя смята, че из ще успея да се отърва от това чувство на смразеност. И че парите ще ми помогнат да се размразя още по-бързо.
Джеси ли беше казала всичко това? Добре ли беше чул? Джеймс винаги бе смятал, че Алис Стодърт Белмонд беше от онзи тип жени, за които е абсолютно задължително да имат съпруг, за да се грижи за тях, или поне брат, чиято роля той, Джеймс, беше възприел. Затова сега само можеше да я зяпа с ококорени очи. Дали в този тих гласец не беше доловил някаква решителност, която никога преди не беше чувал?
Той каза:
— Джеси не е чак толкова свободна, Алис. Тя все още е момиче. Все още е дъщеря, която живее при баща си. Нейната майка все още я напътства какво да прави.
Сълзи проблеснаха в очите на Алис:
— Значи ти не смяташ, че тя може да ми помогне?
— Не съм казал това. Само ти обяснявам, че не всичко е винаги точно такова, каквото изглежда на пръв поглед. Чуй ме сега, Реймънд и аз ще се срещнем с някогашните съдружници на Алън. След това той ще мине оттук с едни документи, които трябва да подпишеш. Ти само гледай да се храниш повече и да се „размразяваш“, точно както ти е казала Джеси.
— Ами Мортимър Хаки? — попита Алис и лекичко потрепери.
Хаки беше собственик на малък развъдник за състезателни коне на запад от Балтимор. Той беше дребнав, нечестен и благодарение на такива като него конните надбягвания често си спечелваха лоша слава.
— Какво общо може да има този мошеник в случая?
— Иска да купи фермата. Мисля също, че иска да заеме и мястото на Алън. Откакто убиха мъжа ми, той идва тук поне по пет пъти на ден. И държи ръката ми прекалено дълго, Джеймс, а веднъж дори ме целуна по бузата. Искаше ми се да повърна. Ужасен и противен е този човек.
— Кажи на мисис Партридж повече да не го пуска вътре. Аз самият ще говоря с него, Алис.
Когато се върнаха в гостната, Джеймс чу майка си да крещи така гръмогласно, че можеше да я чуе дори и часовият на другия край на Сейнт Пол Стрийт.
— Няма нищо по-жалко от момиче, което не уважава по-възрастните. Ти, Джесика Уорфийлд, да не си посмяла друг път да ми говориш по този начин! Няма да ми се противопоставяш за неща, за които знам, че са абсолютната истина.
— Но, госпожо, Нелда се омъжи за съпруга си, защото тя сама го поиска. Грешите, като твърдите, че мама я е накарала да се омъжи за Бреймън. Що се отнася до татко, той казваше, че ще му се обърнат червата, ако омъжи собствената си дъщеря за мъж, по-възрастен от самия него. Не, госпожо, Нелда сама си го беше решила.
Уилхелмина Уиндам изсумтя, и то доста грубо, но затова пък децибелите в тона й малко поспаднаха.
— Ти си само едно малко момиче, Джесика. Не разбираш абсолютно нищо. Аз обаче познавам твоята майка. Тя умее да си крои плановете, да заговорничи. Всъщност бая си я бива за тия работи. На доста неща съм успяла да я науча. Тя искаше кофи с пари за Нелда и успя да се лепне за Бреймън. Нелда изобщо нямаше думата в цялата работа. Виж какво, недей да ми противоречиш, иначе ще трябва да разговарям с майка ти за теб. Всъщност направо ще й кажа как точно да се оправи с тебе.
Джеси скочи на крака:
— Гленда, трябва вече да тръгваме. Отивам да се сбогувам с Алис.
— Аз няма да тръгвам никъде, Джеси. Не бъди груба с мисис Уиндам. Ако всичко се подреди така, както е предвидено, тогава тя скоро ще има пълното право да се намесва в нашия живот.