Выбрать главу

После придърпа ръкописа по-наблизо и започна да чете.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух, аз, Роджър Грийнел, рицар, барон, член на Тайния кралски съд, господар на имението Кроукхърст в Есекс, заедно с прилежащите му поля, хамбари, чифлици и съоръжения, призовавам Светата Троица и благословената Дева Мария за свидетели, че това, което диктувам на Хюго Котикол, мой правник, е самата истина.

Оръженосецът спря да чете и зяпна.

— Кроукхърст! — възкликна той!

— По на север е — обясни Емелин, докато слагаше виното на масата. — На крайбрежието на Есекс. Татко ми е казвал. Изоставено е, там бродят призраци. Според кралската заповед никой няма право да ходи там. Замъкът се руши, земите пустеят. — Тя видя как е пребледняло лицето на Ричард. — По-добре да те оставя сам — промърмори.

Грийнел вдигна чашата, отпи и продължи да чете.

Пиша това писмо на моя наследник. Вече съм инструктирал доверения си йомен Гилбърт Савидж, когото лично посветих в рицарско звание, да се грижи за малкия ми син. Но, ако е Божията воля, щом синът ми стане на осемнадесет години, Гилбърт, който се закле в безсмъртната си душа, трябва да му каже да отиде при Хюго Котикол, моят правник в Колчестър. Тогава той ще разбере истината за своето наследство, както и за грозното предателство, което уби майка му и покри баща му с ужасен позор.

Обичам те, сине мой, едва двегодишен. Държах те в прегръдките си и притисках лицето си към твоето. Аз и майка ти Мария бихме дали всичко, за да те видим как възмъжаваш, как носиш семейното ни име и наследяваш титлата, имението и земите на Кроукхърст. Но Сатаната се надигна от ада, засели се и наложи волята си в моя свят; и срещу мен се разтвориха портите адови. Не ми остава много време, но преди да започна, помни три неща: първо, майка ти и аз те обичахме много; второ, невинен съм по всички обвинения, отправени към мен; и последно, готов съм да дам живота си и да прекарам цяла вечност в молитви добрият Бог да се погрижи справедливостта да възтържествува. Не ме забравяй.

Ричард спря. Колкото и да се въздържаше, горещи и горчиви сълзи се застичаха по лицето му. Той отмести листа, скри лице в ръцете си и известно време плака отчаяно. Имаше предчувствие какво му предстои да прочете. Сега разбираше, че кошмарите му не са били фантазии, нито работа на сукуба, а откъслечен спомен за нещо, което наистина се е случило. Разпокъсани образи от времето, когато детският му свят се беше разпаднал. Той избърса сълзите си и взе отново пергамента.

Името Грийнел е древно. Имението Кроукхърст винаги е било наше притежание, още от преди дните на Завоевателя11. Моят дядо и неговият баща били най-верните рицари на Короната. Никога не се е случвало кралят да изиска нашия меч или подкрепа и ние да му откажем. Аз не бях по-различен от тях. Бях личният рицар на краля, негов приятел и довереник. Бях с него на всичките му походи — у дома и в чужбина. По време на службата си за краля израснах и възмъжах. Беше ми позволено да се оженя за жената, която обикнах. Тя ме дари със син, за когото винаги съм се молил. Животът беше приятен, пълноценен, богат. Горд и амбициозен, аз не подозирах за сенките, които са се трупали около мен.

Моят покровител, барон Саймън Фицалан и неговата лейди Катрин бяха постоянни посетители в Кроукхърст и наши приятели. Заедно участвахме в турнири, играехме комар и ловувахме със соколи, докато нашите съпруги си бъбреха, клюкарстваха и весело ни закачаха. Бях горд със свитата си, петима дръзки и смели рицари: сър Филип Ферърс, сър Лайънъл Бомон, сър Уолтър Манинг, сър Джон Бремнър и сър Хенри Грантъм. Те бяха моя подкрепа във война и мир и всеки от тях притежаваше имения и земи в Есекс. С барон Саймън и гореспоменатите рицари се прославихме на бойните полета във Франция.

Върнах се у дома в началото на 1340, когато ти беше на две години. Лятото беше прекрасно, реколтата — зряла и обилна. Преследвахме златистите зайци и ловувахме за враговете им, червените лисици. Наглеждах полята, хамбарите и чифлиците си и пирувах. Може би не съм благодарил достатъчно на Бога за всичките му дарове. Както и да е, не всичко в живота ми беше чисто и прозрачно. Негово величество кралят беше изпратил съобщения до мен и барон Саймън Фицалан, че рибарите по крайбрежието на Есекс са видели френски галери да влизат и излизат от отдалечените, пусти заливи. Той смяташе, както и неговите министри, че в Есекс има предател, че някой от земевладелците продава тайните му на враговете в чужбина.

В средата на лятото на 1340 барон Саймън и лейди Катрин ни дойдоха на гости; този път освен обичайните удоволствия, имахме да вършим и работа. Баронът смяташе, че един от моите рицари е предателят. Той изтъкна, че всички те имат земи близо до крайбрежието и като членове на кралската наборна комисия и хора с положение в графството, познаваха тайните на краля — придвижването на войските му и защитата на замъците му — и можеха да ги предадат на враговете му. Отначало аз бях потресен и пламенно ги защитавах. Но лорд Саймън беше категоричен. Седеше в кабинета ми или вечер се разхождаше с мен из прохладните овощни градини на Кроукхърст. Проучвахме карти, съобщенията за галерите и постепенно неохотно, аз приех истината. По молба на краля призовах петимата рицари в имението си. Извиках ги като приятели, отнасях се с тях като с почетни гости, пирувахме и си правехме турнири. Една вечер през втората седмица от пребиваването им в Кроукхърст, след вечеря, когато дамите се бяха оттеглили и слугите бяха освободени, затворихме вратите и аз им обясних истинската цел на поканата си. Как само побесняха, искаха доказателства, ръцете им посягаха към мечовете и камите, но тогава лорд Саймън се намеси. Хладно и язвително той им съобщи същите факти, които аз вече знаех. Срещата беше прекратена тази нощ и през следващия ден не се срещнахме отново. Всеки от рицарите остана в спалнята си, пишейки по моя молба, внимателно обмислен отговор на обвиненията, повдигнати срещу всички тях…

вернуться

11

През 1066 г. норманите, начело с Уилям Завоевателя, побеждават саксонците при Хейстингс и завладяват Британия. — Бел.ред.