Бутлак разпери ръце.
— Мистрес, ангелите са ми свидетели, че се връщах на мястото, но не намерих нищо. Някъде там — той посочи към вратата, — в пръстта или под гниещата растителност лежи доказателството за това кой е убил лейди Катрин, мастър Ричард.
— И не си казвал на никого за това? — попита младежът.
Бутлак поклати глава.
— Разбира се, сър. Иначе щях да си подпиша смъртната присъда. И на теб не казах от началото. Трябваше да съм сигурен. — Той посочи към пръстена. — Мисля, че това е пръстенът на убиеца и той се връща заради него на острова.
— Има ли още нещо? — умолително попита Емелин.
Отшелникът поклати глава.
— Милейди, няма нищо повече. Ако другата част беше у мен, щях да ви я дам.
И без да им пожелае лека нощ, Бутлак легна на постелята си и се зави презглава с наметката.
— Можеш да задържиш пръстена — промърмори той. — Използвай го както искаш. Желая ти успех.
Известно време Ричард седя пред огъня, отдръпваше овъглените цепеници, стъкваше пламъците. Очите му натежаха и той усети, че задрямва. Чу звук зад себе си и видя, че Емелин вече се беше приготвила за сън — роклята и наметката й бяха спретнато сгънати, тя лежеше върху сламеника с лице към стената, така увита с одеяла, че се виждаше само къдравата й коса. Ричард угаси свещта и седна. Събу ботушите си и известно време лежа с очи, вперени в мрака. Над и край него замъкът скърцаше и стенеше, блъскан от силния вятър. Той заспа и сънува кошмар. Намираше се в центъра на полето, загледан към дърветата. Черният рицар беше също там, яхнал големия си боен кон, приготвил копието си. Но Ричард не се боеше от него. Той гледаше през снега към фигурите, които се движеха между дърветата. Сънят стана още по-неясен, чу се трясък и младежът рязко отвори очи. Грабна колана си и се надигна в мрака. От огъня беше останала само тлееща жарава. Бутлак хъркаше като шопар, Емелин не се беше събудила. Ричард седна, но не чу нищо друго, затова отново заспа.
Сутринта се събуди от шумоленето на Емелин и Бутлак, които палеха огъня; двамата се опитваха да качат голям казан с овесена каша върху скарата над огъня. Отшелникът се усмихна, когато още съненият Ричард със залитане се изправи и изхвърча през вратата на двора, за да се облекчи. Светлината го заслепяваше, снегът покриваше всичко като огромен чаршаф. Но небето беше ясно и снежните кристалчета блестяха на слънчевите лъчи. Вятърът беше стихнал, въздухът беше студен, но свеж. След като задоволи естествените си нужди, Ричард се закопча и изми със сняг ръцете си. После отиде в конюшнята да провери Баяр и другите коне. Барликорн беше свършил добра работа. Всички дупки и цепнатини бяха запушени, в конюшнята беше уютно и миришеше приятно. Баяр, който доволно стоеше в клетката си, вдигна крака и изцвили от радост. Ричард се наведе и погали муцуната му, провери очите и врата му, за да се убеди, че е добре.
Върна се в кухнята. Рицарите, с изключение на Бомон, също бяха станали, някои вече се бяха измили и обръснали.
— Времето се е променило — възкликна Манинг, когато отиде до прозореца. — Какво ще правим сега, мастър Ричард? Не можем да клечим край огъня като стари бабички.
— Трябва да се нацепят дърва — обади се Емелин. — После ги донесете тук, за да изсъхнат.
— Конете имат нужда от движение — добави Грантъм. Той отиде при Манинг до вратата и се загледа в света. — Колко мислиш, че е дълбок?
— Няколко инча.
Избръснат, с пригладена коса, Ферърс изглеждаше, сякаш се намираше в собствения си салон, а не заточен в неприветливото, полуразрушено имение.
— Можем да отидем до турнирното поле — предложи Грантъм възбудено. — Имаме оръжия. Малко упражнения ще ни дойдат добре.
Известно време те обсъждаха този въпрос, докато Емелин не ги покани на масата и поднесе чинии с топла, вкусна овесена каша и чаши разреден ейл.
— Къде е Бомон? — попита Манинг, като облизваше роговата си лъжица. — Не е типично за него да закъснява. Винаги следва повика на стомаха си.
Ричард тръгна към вратата. Всичко изглеждаше толкова спокойно — слънцето, натрупалият сняг, топлата кухня. Почувства безпокойство, чудеше се как се справят Барликорн и Гилдас. Трябваше ли да ги смени?
— Отивам да събудя Бомон — обяви Грантъм и изскочи навън.
Ричард си спомни отрязаните глави. Извика Бутлак, даде му монета и му каза какво иска от него.
— Разбира се! Разбира се! — Отшелникът облиза устни и сграбчи парите. — И преди съм погребвал мъртви, мастър. Преди години, на шотландския поход, служех при рода Пърси. Изкопах огромна яма и сложих всички трупове вътре. Аз и останалите, които се опитаха да дезертират.