— Вземи кон! — извика Ричард, стискайки ръката на Емелин. — Върни се в имението!
Девойката, с разширени от ужас очи, поклати глава.
— Ако ти умреш — прошепна тя, сграбчила един от пръстите му. — Ако умреш, какъв е смисълът, Ричард? — Усмихна му се насила. — Мога да стрелям с лък и да се бия с меч. Предпочитам да умра тук. Моля те! Не искам да ме изгорят жива в имението или да ме заловят, изнасилят и да прережат гърлото ми. — Тя тропна с крак и посочи към арбалета, който висеше на рога на седлото. — Няма да отида. — Емелин се наведе и целуна силно Ричард по устата. — Ако ме накараш да тръгна, никога вече няма да те целуна!
— Никога! — възкликна Ричард.
— Поне — чаровно се нацупи Емили — за дълго време.
Младежът се обърна. Разбойниците вече се бяха появили на другия край на ливадата.
— Направи каквото трябва — каза й той и забърза да се присъедини към останалите.
— Защо не ги нападнем с конете? — предложи Манинг. — Една силна атака ще ги накара да се оттеглят.
— Да, и ще ви избият един по един — отвърна му Барликорн. — Прекалено много са.
— Могат ли да ни обградят? — попита Бремнър.
— Могат да опитат — пошегува се Бутлак, — но бързо ще се изгубят в гората. Не — той се намръщи и плю, — ще пресекат ливадата.
— Богът на битките да е с нас! — припя Гилдас. — Нека върви пред нас. Хиляди да паднат под десните ни ръце и десетки хиляди под левите. Върнете се обратно — извика той през ливадата, като се изправяше. — Върнете се в ада, от който сте дошли! Нека повелителят на небесното войнство ви изтреби до крак!
Една стрела изсвистя във въздуха и Гилдас падна по лице.
— Това беше най-кратката молитва, която съм чувал! — пошегува се Бутлак.
— Заедно! — извика Барликорн. — Всички да стрелят с мен!
Рицарите не възразиха. Бяха калени воини и познаваха поразяващата сила на лъка от бойните полета във Франция. Мълчаливо се приведоха, Емелин застана до Ричард, всички в редица с готови за стрелба лъкове и арбалети. Разбойниците, стреснати от откритото пространство, спряха, но после тръгнаха през него.
— Слава Богу! — прошепна Барликорн. — Струпани заедно като овце. Дано Гилдас се моли на Предводителя на Небесното войнство да не се разпръснат!
Бандата разбойници бавно приближаваше. Около тридесет-четиридесет души, те напредваха в три редици. Сърцето на Ричард се сви, когато се разгърнаха, но Барликорн внезапно скочи напред и затича през ливадата. Сложи стрела в лъка си, захапал друга, коленичи и се прицели, без да обръща внимание на подвикванията и стрелите на противника, които свистяха край него. После пусна стрелата. Един разбойник, далеч наляво залитна и сграбчи стрелата, която го беше улучила в устата. Барликорн се обърна рязко и стреля по един мъж в десния край на бандата, улучвайки го в стомаха. После стрелецът отново се затича към гората, а Ричард се засмя, като видя какво става — уплашени от точността му, разбойниците се скупчиха плътно, сякаш това щеше да ги защити от смъртоносния му прицел. Един от рицарите прошепна, че трябва да стрелят, но Барликорн поклати глава.
— Когато става дума за стрелба с лък — прошепна той дрезгаво, — доверете ми се.
Разбойниците наближаваха. Те не виждаха враговете си и докато напредваха, очевидно се надяваха, че Ричард и групата му са се прибрали в имението.
— Не забравяйте — прошепна оръженосецът, — че още не знаят колко сме.
Редицата противници приближи още. Ричард различаваше отделни лица и тихичко прошепна молитва тези мъже, диви като кожите, с които бяха облечени, да не победят. Погледна към Емелин. Тя прочете мисълта му и кимна. Нямаше нужда да говорят. Бяха се разбрали. Ако бъдеха победени и нямаше възможност да избягат, Ричард щеше по-скоро да я убие, отколкото да я остави в ръцете на главорезите. Оръженосецът въздъхна дълбоко.
— Кога? Кога? — възбудено прошепна той.
Барликорн вдигна заредения си лък.