Кухнята вече беше тъмна, с изключение на пламъка на една лоена свещ и трептящите пламъци на огъня.
— Ела с мен — настоя тя. — Тихо. Останалите си легнаха.
Тя го поведе от кухнята през студения, ветровит коридор, нагоре по стълбите към галерията, където се бяха случили такива ужасяващи събития. При стълбите в края й Емелин спря. Наведе се и натисна едно стъпало. Ричард, още полузаспал, гледаше изненадан.
— Какво е…
Емелин му направи знак да мълчи. Той искаше да й помогне, но тя отблъсна ръката му.
— Не мога да намеря тайния механизъм — прошепна тя, — но стъпалата се плъзгат.
Докато говореше, Ричард чу изщракване като от счупена вейка и стъпалото заедно с дървената си страна се отдели. Последваха го и други. Емелин взе свещта, която беше донесла от кухнята и я мушна в тъмния, ветровит отвор. Ричард надникна — видя червена тухлена стена и въжена стълба, закачена за нея.
— Не вярвам в духове — прошепна му Емелин. — Когато пристигнахме тук, забелязах, че стената в този край е по-дебела, а вторият етаж стърчи малко повече, отколкото трябва. А ако излезеш отвън — възкликна тя с пламнали от вълнение очи, — ще забележиш, че на страничната стена няма прозорец. — Тя вдигна свещта и посочи към отвора. — Изглежда това е шахта, която върви от основите до покрива по тази стена. Открих я този следобед, когато нямаше никой. — Тя се усмихна. — Както казах, не вярвам в призраци; ето как се е появявал мистериозният ни посетител.
— И накъде води? — попита Ричард.
— В името на Архангел Михаил и неговото войнство! — отвърна Емелин. — Аз нося рокля и фуста, мастър оръженосец, или не си го забелязал?
Ричард се усмихна. Внимателно влезе в отвора и се хвана за пречките на стълбата. Шахтата беше тъмна, леденостудена и потта замръзна по тялото му. Емелин подаде свещта и той тръгна бавно надолу, като опитваше всяко стъпало. Накрая стигна дъното, където тесен коридор завиваше надясно. Камъните бяха изненадващо топли. Той разгледа тухлите и видя лъч светлина. Наведе се и погледна през процепа; когато очите му привикнаха със светлината, осъзна, че гледа в кухнята, все още слабо осветена от тлеещите въглени в огнището. Бързо се изкачи обратно. Когато стигна до върха, се отпусна на стъпалата и изтри потта от челото си.
— Отдолу е кухнята — прошепна той. — Чувства се топлината от огнището. Сигурно някога това е бил огромен комин.
— А какво има на дъното? — прошепна в отговор Емелин.
— Тесен коридор — отвърна Ричард. — Вероятно води към изход от замъка. В стената има процеп. Всеки, който слезе долу, може да чуе всичко, което се говори в кухнята. — Той посочи нагоре по шахтата. — Измислено е много умно. Вероятно димът излиза по друг път. — Той погледна в мрака. — Чудя се дали татко е знаел за съществуването й?
— Оттук ли е минавал нашият призрак? — попита тревожно Емелин.
— Не знам — отвърна Ричард. — Но е време да открием.
Този път се покатери нагоре, докато главата му не опря в дъските. Завъртя се, напипа резе, издърпа го и отвори малък капак. Показа главата си, но почувства само повей студен въздух из плесенясалия мрак. Нямаше нито огниво, нито факла, затова затвори капака и се върна през отвора в галерията.
— Горе има някакъв таван или гълъбарник — обясни той, докато помагаше на Емелин да върне фалшивите стъпала на местата им.
Щом това беше направено, тихо тръгнаха по коридора.
— Странно, че никой не ни чу — прошепна Ричард.
— Като имам предвид колко изпиха — отвърна язвително девойката — и напрежението от изминалия ден, съмнявам се, че и рогът на архангел Гавраил би могъл да събуди нашите смели рицари!
Върнаха се в кухнята. Ричард видя, че Бутлак спи в ъгъла.
— Къде са Гилдас и Барликорн? — попита той.
— Заведоха момчето в конюшните — отвърна Емелин. — Казаха, че предпочитат да спят там и да го пазят. Можел да ни пререже гърлата, докато спим. — Момичето придърпа две очукани бъчонки до огъня. — Трябва да ти покажа нещо. — Тя отвори кожената торбичка на колана си и извади няколко ивици пергамент. — Когато се върнах тук, веднага отидох в стаята на Бомон.
— Какво намери?
— Нищо — отвърна Емелин и вдигна ръка. — Не се съмнявам, че Бомон е пишел нещо, но убиецът не е бил глупак и го е взел със себе си. — Тя бръсна пергамента. — Огледах и вратата — продължи тя. — Убиецът е влязъл и излязъл оттам. Не само резето е смазано наскоро, но и пружината, която го пуска, е била разхлабена. Така че, ако блъснеш вратата отвън, резето ще се спусне отвътре.