— Казват, че подаръкът на английското посолство за султана ще бъде готов днес и ще го видим — каза тя на своята събеседничка. — Чуваш ли ги, Кая кадън?
Силия кимна. Тя също беше чула чукането на дърводелците край Портата на птичарника.
— Казват, че било орган, който сам си свири музиката, както и часовник със слънцето и луната, и ангели, които надували тромпети, и всякакви други чудеса.
— Дали ще се хареса на султана?
— О, да, той много обича часовници.
— В такъв случай английското посолство ще получи благоволението му, нали?
— Искаш да кажеш дали ще получат договорите си, правото да търгуват свободно из нашите земи? — изгледа я Сафийе султан и се отпусна леко на възглавниците си. — Французите открай време са се радвали на това еднолично право и надали ще се предадат толкова лесно. Казват, че френският посланик бил поднесъл на великия везир подарък от шест хиляди дзекини, за да не се поддава на английските искания… — остави тази мисъл да увисне между тях. — Но лично аз не бих се притеснявала за тези английски търговци, защото, както често съм имала възможността да установя, те са много изобретателни — взе една аленочервена дамаска роза, която бе оставена край подноса с плодове и сладки, и я вдигна замислено към носа си. — Освен това си имат и приятели.
В продължение на няколко минути двете жени просто седяха и съзерцаваха гледката под тях, морето и кипарисите. Около стените на павилиона растеше жасмин и разпръскваше уханието си с вятъра. Силия вдиша сладкия въздух — приятна смесица между ухание на солено море и цветя и за миг почти успя да повярва, че времето й, прекарано в Къщата на щастието, винаги е било такова — изпълнено с красота и учтивост и нито капчица страх. После погледна към валиде, към нежната й кожа на куртизанка, без почти нито една бръчка въпреки възрастта й, и към даровете на султана под формата на тюркоази и злато, които висяха от ушите й и около врата й. Но въпреки всички тези труфила от нея се излъчваше някаква простота. Колко неподвижно седеше винаги, с профил, обърнат към хоризонта! Вечно наблюдаваща, вечно чакаща — какво?
Силия сведе очи към ръцете си, чудейки се как да започне. Беше ли позволено да се задават въпроси? Затова ли беше доведена тук? От инцидента в стаята на Хандан тя не бе чула нищо, нищичко, което да й подскаже какво се бе случило с тях.
— Ваше величество? — изрече бързо, преди да успее да размисли.
— Да, Кая кадън?
Силия си пое дълбоко дъх и попита:
— Жените, Хандан и Гюлай хасеки, какво ще стане с тях?
— Хандан постепенно ще се възстанови, повече от сигурна съм. Дълго време беше истинска мистерия, дори и за мен, защо става толкова зле от опиума. После обаче заподозряхме, че Гюлай е тази, която винаги намира начин да й донесе повече. Точно тогава преместих Хандан в стаята над моите апартаменти — най-безопасното място, което ми е известно, но дори и тогава тя намери начин да се добере до нея по старите коридори, които бяха запечатани след края на стария султан.
— Какво ще стане с нея?
— С Гюлай ли? Ще бъде изпратена в Стария дворец, където няма да може да стори повече зло на никого.
— И повече няма да бъде хасеки?
— Не, разбира се! — разсмя се валиде. — Със сигурност повече няма да бъде хасеки. Вслушвайки се в моя съвет, султанът реши, че вече няма да има хасеки. След онова, което стори Гюлай, има късмет, че все пак ще запази живота си.
Силия огледа малкия павилион с мраморните му стени, където се намираха — същото място, където някога бе седяла и разговаряла с Гюлай.
— А аз повярвах на всяка нейна дума — промърмори и поклати унило глава. — Вярвах й за всичко!
— Не се ядосвай на себе си. Мнозина други също й вярваха.
— Но вие как разбрахте, че Гюлай знае за Славеите от Маниса?
— Каза ми го самата тя, по странен начин. Спомняш ли си деня, в който Гюлай изпрати да те повикат? Е, точно тогава е започнала да ти намеква за Славеите, нали? Не бъди толкова изненадана, съобщи ми го Ханза.
— Да, помня, че тя беше една от прислужниците, които донесоха плодовете.
— Ханза имаше много добър слух — отбеляза сухо Сафийе. — Не че имаше представа какво означават тези думи, разбира се. Но от страна на Гюлай това беше голяма грешка!
— Значи изпратихте Ханза да… — потърси подходящата дума. — Да наблюдава Гюлай?
— Не. Изпратих я да наблюдава теб! Да не би да забравяш нещо? Ти и твоята приятелка Анета ми бяхте подарък от хасеки! И от самото начало видях, че сте доста необичайни момичета — повечето къзлар, които идват тук, са много млади. Самата аз бях на тринайсет, между другото. И започнах да се питам каква е истинската цел, с която Гюлай ми е направила този подарък, за какво е решила да ви използва. И се оказах права, нали? Не е толкова трудно да се досетиш. Когато мъжете излизат в планината на лов, често използват едно животно, за да хванат в капана другото.