Носещ се върху облак от болка, Хасан ага — Малкия славей, долавяше някъде в далечината на затихващото си съзнание, че валиде султан е наблизо. Шепотът на жените беше объркан, не повече от неясно жужене за неговите уши, ала нейният аромат — смирната и амбрата, с които парфюмираше бельото си, кожата на красивите си бедра, корема си и забранения си секс — не, той никога не би могъл да сбърка този аромат, дори и сега, когато беше на смъртно легло.
Отново се унесе. Болката се бе впила като демон в червата му и бе спряла движенията им, като че ли тялото му е било подложено на продължителни изтезания. И сега се носеше нанякъде. Буден ли беше, или просто сънуваше? Да, болката. Но той познаваше добре болката. Пред вътрешния му взор изникна образ на момче. Малко момче, но дори и тогава вече здраво и набито, с къдрава, ниско подстригана коса, приличаща на черна шапчица, свлечена необичайно ниско над челото му. Някъде в този сън като че ли долови нечий женски глас — пищеше. А после и мъжки глас — баща му? Но как е възможно? Хасан ага, началник на черните евнуси, нямаше родители. Или може би е имал — някога, в онзи друг живот преди толкова много години, когато все още беше цял.
И докато се носеше все така на ръба на съзнанието си, в главата му се втурнаха и други картини — идваха и отминаваха, поглъщани от водовъртежа в ума му. Сега пред него се очерта хоризонт — широк, син хоризонт. Момчето с ниско подстриганата коса вървеше. Пътуването нямаше край, вървеше ли, вървеше. Понякога, просто за да не унива, той си пееше, но преди всичко вървеше ли, вървеше, през гори и през джунгли, през реки и просторни равнини. Веднъж, през нощта, бе изревал лъв. По друго време имаше ято птици — яркосини и червени, изригнали като фойерверки от горските дълбини.
Имаше ли и други с него? Всъщност да, много други. Повечето от тях деца, като него самия, и всички до един оковани във вериги за краката и за врата. Често се препъваха и някои оставаха там, където паднеха. Опита се да вдигне ръка към гърлото си, но вече нямаше никакво усещане в крайниците си. Къде ли бяха ръцете и краката му? И най-вече къде беше гърлото му? Изведнъж го заля странно любопитство, а после бе обгърнат от чувство за изместване в пространството — толкова могъщо и толкова замайващо, сякаш различните му части бяха разпръснати далече една от друга, подобно на луната и звездите.
Но той не се страхуваше. Бе имал това чувство и преди. Пясък. Беше нещо, свързано с пясък. Вървенето беше спряло и пред него имаше нов хоризонт, златист и безмилостен. От взиране в него го заболяха очите.
Когато дойдоха за него, беше нощ. И по-хладно. Имаше някаква колиба, а мъжете в нея му бяха дали да пие нещо, което той първоначално изплю, но те настояха да го изпие. Да не би да им беше пял? Спомняше си далечния блясък в очите им, докато бяха наклякали покрай огъня, и как главата му се бе завъртяла, и отвратителния вкус в устата му. Беше им благодарен, когато му позволиха да легне край огъня. После се чу звук от удар на метал в камък, а след това се усети силна горещина. Нечия мъжка ръка, доста внимателна всъщност, бе вдигнала робата му над кръста, излагайки на показ гениталиите му. Дадоха му парче дърво, което да захапе, но той не разбираше какво става с него.
— Има три начина — говореше мъж, който бе различен от останалите. Главата му беше увита в тюрбан от платно, какъвто бе обичаят на мъжете от пясъчните земи на Севера. — При първите два тестисите могат да бъдат или смазани, или напълно премахнати. Пенисът остава, но пациентът губи завинаги своята плодовитост. Болката е непоносима, съществува голям риск от инфекция, но повечето оцеляват, особено по-младите. Третият начин включва изрязване на всички гениталии — през мъглата на съзнанието си момчето усети, че човекът се взира в лицето му. — При този начин рискът е още по-голям, разбира се — може напълно да изгубите товара си — но търсенето на точно такива обекти е изключително голямо. Особено ако са грозни, а този тук… Пфу! — засмя се тихо на себе си. — Този тук е грозен като хипопотам!
— Какви са шансовете? — говореше мъжът, който бе вдигнал робата на момчето.
— Ако лекарят не внимава, малцина оцеляват при прилагането на третия начин. Ако болката не ги подлуди, то тогава ги убива треската, която настъпва по-късно. А ако и треската не успее да ги убие, съществува опасност при заздравяването на раната частите им напълно да се затворят. Лекарят трябва да измисли начин да задържи едната тръба отворена — онази, по която минава урината на пациента. Защото, ако не се вземат мерки за тази тръба, то тогава за пациента няма никаква надежда и смъртта е неминуема. Най-грозната и най-болезнена смърт от всички възможни. В моя случай обаче, защото аз имам много голям опит с подобни процедури, шансовете са много добри — около половината от моите пациенти оцеляват. А конкретно в този случай… — тук момчето отново улови погледа на мъжа с тюрбана, впит в него. — Този ми изглежда достатъчно силен, за да издържи. Сигурен съм, че ще успеете да го продадете в харема на самия велик господар!